Украинските въоръжени сили (ВСУ) опитват да си върнат превзетия от руската армия и тотално разрушен Бахмут. Кореспондентът на БиБиСи Джонатан Бил получи ексклузивен достъп до групата елитни снайперисти, известни като „Бахмутските призраци“, докато те извършват нощен рейд към позициите на окупатора.
Командирът на снайперската група с позивна Призрак лично води британския журналист и оператора му към мястото, наречено „на ръба на живота“ – снайперската база в околностите на бившия град.
„Моята позивна от началото на войната е Призрак. Когато започнахме да сеем ужас сред руснаците в Бахмут, започнаха да ни наричат „Бахмутските призраци“, разказва командирът.
Базата на „Призраците“ вече се намира в обсега на руската артилерия. Главният Призрак обаче изобщо не трепва от грохота на падналия наблизо снаряд. „Артилерийският обстрел винаги е нещо притеснително. Но от артилерията можеш да се укриеш, а от снайпера – не“, казва той.
Групата на „Призраците“ се състои от около 20 човека и се намира в околностите на Бахмут вече половин година. Основната им задача е да поразяват ценни цели – най-вече висши офицери, но не прощават и на останалите окупатори.
„Колко руски военни сте „записали“ на сметката си?“, пита Джонатан Бил.
„О, имаме потвърдено число: 524. От тях 76 са мои, лични“, отговаря Призрак.
Групата води електронен отчет за всеки изстрел
Не всички обаче си водят лични сметки.
Снайперистът с позивна Кузя, който тази нощ е „на смяна“, обяснява съвсем човешки:
„Тук не става въпрос за някаква гордост. Ние не убиваме хора. Ние унищожаваме врага.“
До войната Кузя работил в завод. И никога не е обичал оръжието. Но след руската агресия му се наложило да стисне американската снайперска винтовка Barrett в ръце. Сега я преглежда за последно преди да се отправи на „задачата“.
„Всяка задача е опасна. Ако сбъркаш, врагът може да те убие. Естествено, че изпитвам страх – само глупакът не се бои от нищо“, казва Кузя.
В днешния рейд към вражеските позиции ще го съпровожда Тарас – неговият коректировчик. Кущ пък е шофьорът, който ще ги закара максимално близо до фронтовата линия. След което двамата ще се промъкват – пълзешком или както могат, още над километър, за да се доберат до целта. Призрака остава в базата заедно с новия снайперист – младок с позивна Британеца.
Най-новият член на групата получил прякора си, защото бил на подготовка именно във Великобритания.
На неговата сметка още няма потвърдени поразени цели
Но Призрака подбира всеки човек в групата си лично, ръководейки се от неговите „човещина и патриотизъм“, а не от боен опит и навици.
Когато се мръква, Кузя и Тарас се качват при Кущ в бронирания „Хамър“. Джонатан Бил и операторът Мъс Кемпбъл също са с тях, за да ги съпроводят до мястото, откъдето двамата снайперисти ще се оправят сами.
Шофоьорът Кущ обяснява, че част от маршрута постоянно се обстрелва от руската артилерия. Пали двигателя и потегля, а Кущ пуска музика от телефона си. Казва през смях, че украинският рап хем повдига настроението, хем заглушава грохота на вражеската артилерия.
„Хамърът“ се клатушка по изровените от снаряди пътища, а наоколо се чуват глухи взривове. Групата минава покрай няколко разбити украински бронирани машини – на тях не им е провървяло. Кущ показва и минните полета от двете страни на черния път.
20-ина минути по-късно „Хамърът“ рязко спира. Двамата снайперисти отварят вратата и изчезват в мрака.
„С Бога напред!“, вика след тях Кущ и бързо потегля към базата
По обратния път изведнъж нещо пробясва ослепително отзад и се чува силен взрив. „Хамърът“ започва да се тресе по-силно. Шофьорът Кущ отваря вратата си, поглежда назад и започва мощно да ругае. Но дава газ и някак си се добират до базата с опънати нерви. Там Кущ намира голямото парче назъбен метал, което е пробило задната броня на джипа, но не е ранило никого.
В базата бойците се залепят за радиостанциите и чакат новини от снайперистите Кузя и Тарас. Кущ и Британеца от напрежение едва се удържат на място. А през това време Призрака звъни по телефона на 7-годишната си дъщеричка, която с възторг крещи:
„Обичам те, татенце!“…
Кратка минута нормален живот насред ужаса на войната. Иначе Призрака, по време на отпуската, вече е научил детето си да разглобява и сглобява автомат…
След 7 дълги часа идва време да бъдат евакуирани двамата снайперисти от бойното поле. Без да са мигнали цяла нощ, шофьорът Кущ и двамата журналисти отново яхват „Хамъра“. Пътуват в тъмнина – Кущ се опитва да кара по памет, за да не привличат огъня фаровете на машината. Още едно рязко спиране и… Кузя и Тарас скачат в джипа.
На базата ги посрещат с явно чувство на облекчение. А Кузя докладва: „Един изстрел – една цел. И така – няколко пъти.“
После показва на видеозапис от прицела за нощно виждане. Един изстрел и… Според снайперистите това ярко премятащо се нещо там е бил (вече не е) руски картечар, водещ огън по украинските пехотинци на фронтовата линия.
Сега снайперистите ще почиват. До следващата нощна задача.
„Радвам се, че се върнах. Радвам се, че всички сме живи“, казва Кузя.
За половин година няколко човека от групата били ранени, в това число и главният Призрак. Но никой не е загинал.
„Всеки рейд може да ни е последен. Но ние сме на правата страна“, обобщава Призрака.
Тази малка група снайперисти не може да спечели войната, нито дори да отвоюва Бахмут от окупаторите. Но войниците са убедени докрай, че вършат нещо важно и необходимо. Този „лов“ на руски войници – беззвучно и от засада – оказва огромно психологическо въздействие върху врага. А именно това е работата на снайпериста, защитаващ земята и народа си.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
