Над 82% от общия технически капацитет на интерконектора Гърция-България за следващата газова година (2023-2024) вече е резервиран. Това съобщиха от независимия преносен оператор Ай Си Джи Би (ICGB). Оттам допълват, че успешните резултати бяха постигнати от Ай Си Джи Би след провеждане на търгове за предлагане на тримесечен капацитет, осъществени на 7 август.
Към момента за първото тримесечие на предстоящата газова година, започваща в началото на октомври, интерконекторът Гърция-България е със 76% резервиран капацитет. За останалите 3 тримесечия резервациите надхвърлят 84% от общия капацитет на съоръжението. Ай Си Джи Би продължава да предлага свободния капацитет както на дневни, така и на месечни търгове, осигурявайки прозрачен и равен достъп на всички заинтересовани търговци.
Капацитетът на интерконектора Гърция-България се предлага на две европейски платформи за резервации – PRISMA за точките на междусистемно свързване в Комотини, където газопроводът се свързва с Трансадриатическия газопровод и с мрежата на гръцкия национален оператор DESFA, и платформата RBP за точката на междусистемна свързаност при Стара Загора, където интерконекторът се свързва с мрежата на „Булгартрансгаз“.
„В момента интерконекторът Гърция-България оперира при общ технически капацитет от 3,3 милиарда кубични метра годишно, голяма част от него вече е запазена за предстоящата газова година. Това е значително постижение за проект, който беше въведен в експлоатация толкова наскоро, но въпреки това вече разглеждаме възможността да разширим капацитета му до 5 млрд. куб. метра годишно предвид пазарния интерес“, казаха изпълнителните директори на Ай Си Джи Би Теодора Георгиева и Джордж Сатлас. Двамата отбелязаха, че Ай Си Джи Би вече предлага капацитет в точката на свързване с DESFA поради очакваното въвеждане в експлоатация на терминала за втечнен природен газ (ВПГ) в Александруполис, което допълнително ще засили регионалното значение на интерконектора. Синергията между газопровода и терминала за ВПГ създава нови възможности за пазара и ще допринесе за укрепване на енергийната независимост на региона.
„Ключова цел остава да осигуряваме енергийна диверсификация не само по отношение на маршрутите, но и на източниците на природен газ за България и за по-широкия регион. Интерконекторът Гърция-България е разработен в голяма стратегическа синергия с плаващия терминал за втечнен газ близо до гръцкия град Александруполис, който се очаква скоро да бъде пуснат в експлоатация и следвайки индикациите от търговете за годишен капацитет, които проведохме наскоро, трябва да се възползваме напълно от регионалната инфраструктура и да предоставим на всички заинтересовани страни възможност за навлизане на местния пазар чрез интерконектора“, казаха Георгиева и Сатлас. Според тях газопроводът не само подсигурява значителна част от вътрешното потребление на България, но и позволява транспортирането на природен газ до други страни в региона, включително Молдова и Украйна.
На 7 юли независимият преносен оператор Ай Си Джи Би финализира търговете за свободния годишен капацитет на газопровода Гърция – България за следващата газова година 2023-2024. Над 70% от предлагания капацитет е резервиран, а останалото количество ще се предлага на тримесечни, месечни и дневни търгове.
Преди това – на 4 юли бе съобщено, че е започнала задължителна процедура за оценка на пазарното търсене за добавен капацитет съгласно Регламент (ЕС) 2017/459 (NC CAM). Процедурата изследва дали е налице необходимият пазарен интерес, който да обоснове увеличаването на техническия капацитет на интерконектора Гърция-България.
Към момента газопроводът оперира с капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, като може да достигне над 5 млрд. куб. м годишно в зависимост от пазарния интерес с допълнителна инвестиция. Това може да се случи в съответствие с планираното въвеждане в експлоатация на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция поради близостта на двете инфраструктури и тяхната синергия.
Историята на интерконектора – най-бавеният проект от времето на Борисов
Реализацията на проекта, който бе започнат преди близо 13 години се превърна в един от най-бавените проекти от времето на правителствата на Бойко Борисов. Началният срок на започване на проекта беше многократно отлаган в продължение на години, като в крайна сметка строежът започна през 2019 година. Крайният срок също беше многократно отменян.
Същевременно правителството на Бойко Борисов построи за по-малко от една година участъкът на „Турски поток“, който цели да заобиколи Украйна при доставката на руски газ за Сърбия. За разлика от него обаче, изграждането на интерконектора с Гърция беше, и е, от ключово значение за диверсификацията на газовия пазар в България, върху който имаше пълен руски монопол до нарушаването на договора от страна на „Газпром“ през миналата година.
Какво ли щеше да е ситуацията, ако тези 13 години бяха поне наполовина?
Още икономически новини – четете тук
