Най-честата критика към сегашната икономическа политика е, че рязкото вдигане на доходите е административно и това ще затрудни работодателите и те ще закриват работни места или фалират.
Но е факт, че за първи път през Прехода се води целенасочена политика на бързо увеличаване на доходите. Но не на фона на опоскана икономика, както се мъчеше Жан Виденов (Станишев нямаше мнозинство за такава политика), а на фона на икономика, която порасна 10 пъти в номинално и 3 пъти в реално изражение като БВП от старта на пазарните реформи през 1997 г.
Но такава политика на преразпределение на ”пицата” – най-вече чрез преместване на откатите от джобовете на “нашите” фирми в джобовете на най-бедните – може само частично и временно да коригира натрупаните дисбаланси. За трайно увлечение е нужно на първо място разбиране какво е държало нашите доходи ниски, освен корупцията:
1. Системата на валутния борд „внася” всички валутни ефекти на динамиката на еврото при международните разплащания извън Еврозоната. Така например, в периоди на неговото поскъпване, единственият начин да останат износителите конкурентоспособни е да се „поберат” в международната цена. И понеже голяма част от материалите и енергията в себестойността на стоките са вносни суровини и енергоносители, основният начин това да се случи е с намаляване на фонд работна заплата или поддържането му на сравнително ниско ниво. Това е т.нар. „ефект на вътрешна девалвация“, който компенсира липсата на възможност за девалвация на националната валута с цел по-голяма конкурентоспособност на нашия износ.
2. В тази връзка е и втората причина за ниските заплати – невъзможността да диверсифицираме вноса на енергоизточници и така, купувайки от една държава почти целия обем горива, който потребява държавата. Като следствие в периоди пък на поевтиняване на еврото, респективно вноса на горива, икономиката не може да усети този благоприятен ефек заради монополния характер на енергийните доставки. Ако имахме възможност да купуваме горива от различни доставчици, износителите щяха да имат повече възможност да запазват и увеличават работните заплати.
3. Макар че износът с по-висока добавена стойност нараства през последните години, България като цяло е специализирана в производство и износ на продукти с ниска добавена стойност. С други думи, икономическата база за растеж на заплатата е ограничена , защото по-голяма част от добавената стойност на крайния продукт отива в чуждестранни бизнес партньори на нашите износители. Същото важи в голяма степен и при услугите : туризъм, аутсорсинг и др.
4. България е притегателна за чуждестранни инвеститори, именно защото предлага най-ниската цена за квалифициран труд, най-ниски разходи за строителство и най-ниски преки данъци. Ако някой от тези компоненти се промени съществено, това може да направи тяхната продукция неконкурентна, т.е. да се закрият и работни места.
5. Ниските заплати са продукт на ниската производителност на производствата, които работят за вътрешен пазар, както и на сравнително ниското потребление извън най-големите градове. Голямата конкуренция между малките бизнеси за ограничено потребление прави ниската цена и ниските заплати зад нея основен фактор за оцеляване на малкия и среден бизнес.
6. Ниските заплати са сързани с непрестанно увеличаващия се дял на неквалифицирани и деквалифицирани трудови ресури вследствие на бързо променящи се изисквания за квалификация, на които все по-малко хора отговарят. Ерго, няма база за увеличение на работната им заплата.
7. За преобладаващия дял на стоките и услугите с ниска добавена стойност основна отговорност имат и слабоквалифицираните предприемачи, особено тези, които стартираха своя бизнес през 90-те години като възползване от държавни или местни политически протекции или слаба конкуренция – особено в областта на търговията на масови стоки, където маржовете, следствие именно на конкуренцията – постоянно намаляват.
8. Слабата държавна политика за образование и насърчаване на предприемачеството във високотехнологични сектори особено остро си личат днес, когато липсват ИТ специалисти, ерго, това е сериозна пречка към разрастване на този и свързаните с него сектори и по-висока заплата за по-голям брой хора.
9. Бизнесите, които стигнат определено ниво на развитие като средно големи – които би трябвало най-лесно да увеличават заплатите – започват да се сблъскват с нелоялни конкуренти с политически чадър или стават директно обект на административен рекет, намаляващи техните перспективи, респективно възможностите за ръст на заплатите.
10. Устойчивото увеличение на заплатите може да се случи само с ръст на производителността и увеличаването на добавената стойност на продуктите. Това може да стане чрез изкачване на веригата на доставките до крайния клиент, чрез налагане на брандирани продукти, чрез съдружия с чуждестранни партньори, чрез иновации. И постоянно обучение и преквалификация.
11. Най-голямата пречка за подобряване на заплащането у нас е завладяната държава. Тя пречи за провеждането на смислени икономически реформи, които да направят България атрактивно място за инвестиции, труд и задържане на талантите.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на финансиста Евгений Кънев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
