Не е добре дефицитът в бюджета за 2024 година да бъде прогнозиран на своя максимум, тъй като оптимистичните прогнози на Министерството на финансите може и да не се изпълнят.
Това коментира в интервю за ДЕБАТИ икономистът д-р Юлиан Войнов. Неговото име беше спрягано за министър на икономиката от квотата на ПП-ДБ.
По думите му дебатът за размера на дефицита е на базата на политиките, които се залагат в бюджета.
„Ние не можем да говорим за това, че първичният проблем в бюджета е това дали да има дефицит и какъв да бъде той. Въпросът е на каква база се формира този дефицит“, обясни той като допълни, че е лява политика
насърчаването на формиране на дефицит с цел да се подпомагат хората.
„Да се плащат помощи, пенсии и да се развиват всякакви социални програми, защото това е добре за хората и с повече пари те ще се чувстват по-богати и икономиката ще се развива“, обясни икономистът.
Какво каза председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев по време на дебатите за бюджета?
Той допълни, че приходите в бюджета се базират на допускания и икономически прогнози. Според него развитието на световната и европейската икономики не е оптимистично и прогнозите за растеж вече са намалени.
По думите на Войнов в такива условия е добре да не се залагат сериозни разходи на базата на очаквания на приходи, които са изчислени на базата на по-оптимистични икономически допускания.
„От тази гледна точка, ако сега се тръгне в посока на насърчаване на потреблението, за раздаване чрез преразпределение на приходи и раздаване на хората – независимо дали чрез увеличаване на минималната работна заплата, чрез повишаването на пенсиите или чрез други механизми, то има вероятност да се стигне до този дефицит, който да надхвърли планирания“, обясни той.
По думите му това означава, че не е добре дефицитът да бъде прогнозиран на своя максимум, както е в момента в бюджета – 3 процента.
„Защото тази оптимистична прогноза, която е направена от Министерството на финансите за растеж на икономиката в рамките на 3.2 процента и за средногодишна инфлация от 4.8 процента, е много вероятно, с вероятност над 50%, да не се изпълни“, обясни той.
„По принцип този дефицит, който се залага в бюджета, той не е фатален от гледна точка на това, че може да попречи на България да влезе в еврозоната и да се влезе в някаква дългова спирала.
Той не е фатален, защото бюджетите на страната в последните години се правят с един буфер, който не се обявява официално като такъв. Това е капиталовата програма, в която в последните близо 10 години, се залагат такива разходи, които в края на годината не се изпълняват…
И когато вие имате за следващата година 10 млрд. капиталова програма и когато не изпълните 5 млрд. от тази програма, при условие, че целият ви дефицит е 6 млрд. лв., дори той да бъде надхвърлен, вие имате голям буфер, за да го покриете. Тоест, на вас дефицитът ви няма да бъде някакъв сериозен проблем.
Въпросът е, че вие вместо да стимулирате икономиката от една страна с капиталовата програма, която няма да бъде изпълнена, вие насрочвате тези най-производствени средства от бюджета към разходи, които след като бъдат направени веднъж като размер – говорим за текущи разходи, за пенсии, минимална заплата и т.н., на следващата година, ако има някакъв проблем, не можете да намалите тези разходи“, обясни икономистът.
Венко Сабрутев: Ако президентът наложи вето на бюджета, той обявява война срещу хората
По думите му разходите, които са насочени изцяло към потреблението, влияят върху инфлацията.
„Иначе от управленска гледна точка, това което се прави, може да има смисъл – да се дадат повече пари на хората. Това е политически приемлив ход. В края на краищата въпросът е дали ние се отнасяме отговорно към прогнозите, които правим, съответно – към бюджетната рамка, която се произвежда или произвеждаме някакъв продукт, който има изцяло политическо послание, без значение как това ще се отрази изобщо на самите показатели и на развитието на тези показатели в бъдеще“, допълни Юлиан Войнов.
Цялото интервю четете утре.
