Десислава Микова е журналист и активист за чиста околна среда. Работи като координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс – България“.
– Г-жо Микова, бяха изнесени данни от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) за броя на човешките животи, които могат да бъдат спасени от намаляването на вредните емисии от въглищните централи. Бихте ли дали подробности за начина, по който е направено това изследване?
– От една страна, учените от Центъра за изследване на енергията и чистия въздух вземат данните от източниците на вредни емисии, а именно – ТЕЦ-овете в България.
От друга страна, използват най-новите научни изследвания за връзката между експозицията на определени въздушни замърсители сред населението и развитието на определени заболявания.
Според движението на въздушните маси и количеството замърсяване изчисляват колко големи групи от населението и с каква структура – възраст, пол и други подобни параметри, са изложени на риск.
Всички данни се въвеждат в компютърен модел, който е специално разработен от Центъра. Така той изчислява при различните сценарии за отказ от въглища какъв ще бъде ефектът върху общественото здраве и върху здравната система.
Тоест, не само как се изразява това в пари за здравеопазване, но и в човешки животи,
в пропуснати работни дни, в различен тип симптоми на заболявания, като бронхит, астма, сърдечно-съдови, белодробни заболявания.
– Тук взимат ли се данни от медицинските заведения, в които е отчетен броят на починалите от подобен тип заболявания, причинени от такива замърсявания?
– Всъщност не, защото не сме имали възможност да открием подобни данни за България.
В доклада данните са взети от проучвания за замърсителя серен диоксид и причиняването на определен тип заболявания. Съответно е направено моделиране.
При положение, че в България на определени места се емитира такъв тип замърсяване в определени количества, ако то се разпространява в атмосферата при определен начин, какъв процент от населението ще бъде засегнато и по какъв начин.
Прави се т.нар. екстраполация за населението, защото трябва да имаме предвид, че замърсяването на въздуха не работи като куршум. Не може да се каже, че една конкретна молекула замърсител, излязла от определено място, е причинила определен симптом на астма, например.
Важно е да се отбележи също, че има хора, които са по-предразположени към определен тип заболявания, отколкото други. Съответно, замърсяването влияе на всички нас по различен начин, в зависимост от тези фактори.
Ето защо, такъв тип изследвания за населението се правят за големи групи и се
отчитат тенденции. Числата, за които говорим, са базирани на такъв тип тенденции и изчисления, за да се представи по количествен начин как се изразява замърсяването.
– В проучването се говори за това, че 40% от електроенергията у нас се произвежда от нискокачествени въглища, които отделят замърсителните агенти. С каква скорост се движи спадът при употребата на въглища у нас?
– Намираме се в една много интересна ситуация в момента, в която в официалните стратегически документи в България, страната ни ще се откаже от въглищата едва през 2038 година. Това е единствения ангажимент, който е поет от българското правителство.
От друга страна, миналата година имаше дискусии за енергийна стратегия, за пътна карта за декарбонизация, но в нито един от документите не остана такъв тип план-сценарий за поетапно извеждане от експлоатация на мощности. И причината за това беше най-вече страхът на още едно българско правителство от протести на хората, заети в сектора.
Трябва да отбележим, че вече повече от десетилетие редица български правителства не предприемат никакви сериозни мерки за трансформация на енергийния сектор, именно по тези причини, които са, откровено казано, популистки.
В този смисъл, от една страна България твърди, че няма да трансформира въглищния си сектор до 2038 година, от друга страна, обаче, тази трансформация е в ход. И тя е в ход вече от няколко години.
Допреди няколко години статистиката беше, че България произвежда между 40 и 60
процента от енергията си от въглища – заради сезонната променливост и това, че през зимата имаме нужда от повече енергия. Последната година тенденцията повече от ясно показва, че все по-малко България разчита на въглищните си мощности.
Да, все още те произвеждат близо 40 процента от енергията, която използваме на годишна база, но този процент намалява.
И той намалява дори през зимните месеци. Например януари месец, който дори не беше топъл месец, както наблюдавахме през последните години, производството на енергията от въглищни централи не се повиши.
Напротив, България прибегна до внос на електроенерия, защото това беше по-изгодно. Тоест, на България е по-изгодно да купува електроенергия от съседи ѝ, отколкото да я произвежда от въглищните си централи, тъй като тя ще има висока себестойност.
В този смисъл, например държавната „Марица – Изток 2“ – тя има инсталирана мощност от 1600 мегавата, но тенденцията е, че трудно работи с повече от ¼ от капацитета си.
Именно защото електроенергията, която произвежда е много скъпа и не успява да я продаде на свободния пазар. Българската енергетика все по-малко зависи от въглищните си мощности, те просто имат нова роля.
Това означава, че България няма как от утре да затвори всички централи, защото, все пак 40 процента е един голям дял от енергетиката, но е повече от ясно, че този дял от енергетиката се трансформира и има различна роля от тази, която традиционно въглищната енергетика е имала. И за да можем да предвидим какво ще се случи в бъдеще, включително да планираме работни места, преквалификация и компенсация за загубени работни места, тези тенденции трябва да бъдат първо признати и второ – взети предвид.
Стратегическите планове на държавата следва да стъпват на тези много ясни тенденции, които виждаме в последните години.
– В изследването се споменават три сценария, за които Вие вече споменахте, като най-реалистичният е този до 2023 г. Има ли вариант да се стигне до някой от останалите сценарии, в които е предвидено ускорено извеждане от експлоатация?
– Трите сценария са фокусирани изцяло върху това каква ще бъде здравната цена върху всеки от тях и съответно причината да изберем първия сценарий, при който мощностите запазват нивата си от 2023 година, е че това беше едно от настояванията на протестите миналата година – България да запази въглищните си мощности до 2038 година.
Това от една страна, както показва и нашето изследване, е свързано с огромни здравни разходи, които се изразяват в 5500 случая на преждевременно загубени животи. Това е най-драстичният сценарий, при който използваме въглища до 2038 година. Той включва и 14 млрд. евро за здравни разходи.
Ако наистина България иска да продължи с осъществяването на такъв сценарий, много е важно тя да вземе предвид здравната цена, която цялото общество ще плати. Ясно е, че тя е огромна и тя не е включена в цената на произведената електроенергия, но я плаща цялото общество.
Нашият анализ показва, че по-бързият отказ от въглища и по-бързата трансформация на енергийния сектор има огромни ползи за нашето общество, не само за икономиката, не само за здравната система, не само и за енергийната система, която има възможност при тази трансформация да бъде по-конкурентоспособна, по-устойчива на различни външни фактори, да бъде една енергийна система от бъдещето, която от години настояваме, че потребителите трябва също да бъдат част от нея чрез производство на енергия от ВЕИ за собствени нужди, чрез възможността да се сдружават в енергийни общности, така че да произвеждат електроенергия за по-голяма група от хора.
Реалността ясно показва, че трансформацията е в ход. Няма пазарен начин, по който България да продължи да разчита на въглища до 20238 година.
– Има обаче един парадокс – въпросът касае най-вече здравето на работещите в централите, които обаче излязоха на протест срещу закриването им. Какво ги мотивира, според Вас?
– Според мен се дължи на неизвестността и на това, че десетилетия тези хора бяха лъгани. Защото имаше много протести през годините и много представители на различни правителства, които при всеки протест, вместо да се опитат да обяснят тенденциите и възможностите на енергийната трансформация, всъщност обещаваха, че България ще използва въглища, докато има въглища, което не беше вярно преди 10 години, още по-малко вярно е и сега.
За съжаление е много трудно този разговор да се проведе успешно заради това, че вече нещата се случват. Но в същото време това не може да е причина да не го проведем. Не можем да си позволим да си затварям очите за реалността и единственото сигурно нещо би могло да бъде такъв план за поетапна трансформация, така че тази неизвестност да се трансформира в план и изобщо да поговорим за това как въглищните региони могат да се трансформират в бъдеще, така че да се възползват от историческия си опит, а от друга страна да вземат предвид и новите реалности – а именно, че производството на енергия вече няма да е толкова централизирано, както е сега, но и за местните икономики ще бъде важно да разчитат на повече по-малки работодатели, а не само на един голям работодател, за да бъдат по-устойчиви на ефекти, които неминуемо ще видим в бъдеще.
