Даниел Смилов
Даниел Смилов Снимка: Дойче Веле

В деня на словото и буквите не знам защо се сетих за румънския почин осъдените да могат да намаляват присъдата си, ако напишат научна или художествена книга. В рамките на само две години затворническата продукция при съседите скочи с над 400%. За този изблик на творческа енергия допринесоха и доста осъдени политици. За съжаление просветителската мярка бе отменена през 2016 г. и не успя да се наложи в цивилизования свят.

Може би затова в България има доста политици, които вместо спешно да пишат книги, съвсем сериозно се готвят пак да управляват. А кампанията за предстоящите избори като цяло доби странна форма. Голяма коалиция от разнородни формации и свободни електрони (понякога дори с образование и претенции) се надпреварва да убеждава горкия електорат, че на 9 юни трябва непременно да накаже не някой друг, а ПП-ДБ.

Защо?

Защо и с каква цел не е много ясно. Едни обясняват, че ПП-ДБ трябва да бъдат наказани, защото участвали в управление с ГЕРБ и ДПС, които ги използвали за препиране на биографии. Но ако е така, тогава защо електоратът да не накаже ГЕРБ и ДПС – не е ли по-логично да се наказват извършителите, вместо съучастниците в препирането на греха?

Други пък искат наказание за това, че ПП-ДБ не се коалирали достатъчно с ГЕРБ и ДПС и не им дали „полагащите“ им се министри. Този аргумент пропуска факта, че ГЕРБ и ДПС неслучайно бяха изолирани (поне частично) от властта за около три години. В крайна сметка през 2020 г. имаше опасност хората да ги изметат буквално, а Бойко Борисов дори бе обещал, че ще се „оттегли в партията си“. Дума дупка не прави. По-важното е, че някак беше неудобно България да бъде управлявана и представляна пред света от призьори на списъка „Магнитски“. Какво се е променило сега по този въпрос?

Трети искат наказание за това, че ПП-ДБ се били корумпирали колкото ГЕРБ и ДПС, взети заедно. Тук очевидно става дума за художествен похват, известен като хипербола. Ама наистина юнашка хипербола.

Кампанията, която тече жизнерадостно в това русло, пропуска обаче един важен момент. В крайна сметка електорално наказание за ПП-ДБ би било автоматичен електорален бонус за ГЕРБ и ДПС. А с какво тези две формации са заслужили такъв бонус?

„Заслугите“

Не е лесно да се намери отговор на този въпрос. От трите управления на Борисов, две („Борисов 1“ и „Борисов 3“) завършиха с масови протести на ръба на сериозна политическа криза. При „Борисов 1“ „постната пица“ на Симеон Дянков изкара хиляди на улиците поради неспособност да си плащат битовите сметки. Уж тази постна пица беше необходима, за да ни вкара в еврозоната, но и това не се случи, защото Цветан Василев и Делян Пеевски първо надуха балона на КТБ (с правителствена помощ), а после го спукаха, за да си поделят активите. Подялбата не беше по братски, а на килограм живо тегло на партньор, но в процеса еврозоната стана мираж.

Управлението „Борисов 3“ също завърши с масови протести, но поне финансовата ситуация в страната беше стабилна и голяма банка не фалира. За 12 години управление на ГЕРБ и ДПС (от 2009 г.) страната не успя да влезе нито в Шенген, нито в еврозоната, нито в ОИСР. Имаше и европейски политици, които просто не биха допуснали България, оглавявана от Борисов (а да не говорим за Пеевски), на 100 километра от по-тясна европейска интеграция в каквото и да е.

Единствено управлението „Борисов 2“, заедно с Реформаторския блок, завърши предсрочно, но що-годе прилично. Е, не съвсем, защото премиерът дори в това кратко време успя да изгони реформаторите от РБ, сдружи се открито с ДПС, използва някои РБ-остатъци за смокинов лист и опропасти конституционната реформа от 2015 година. Всичко това стана солидна основа за управлението „Борисов 3“ (с ДПС и „патриоти“ за цвят), което построи скоростно „Турски поток“, довърши разпределянето на активите на КТБ, завъртя хазартната афера с Божков, избра си Гешев и т.н.

Всичко това не прилича на постижения, заслужаващи електорален бонус. Още повече, че сега вече може да се изчисли съвсем точно и обективно каква щета като загуба на време са причинили на България съвместните управления на ГЕРБ и ДПС:

БВП на България спрямо средното за ЕС

България към 2009 г. е на 44% от средния БВП в ЕС на глава от населението (по паритет на покупателна способност). За 11 години, след трите управления на Борисов и едното на Орешарски, БВП достига 54% – кажи-речи процент наваксване на година. За периода 2021-2023, когато ГЕРБ и ДПС нямат контрол върху властта изцяло или частично, БВП на България стига 64% от средното за ЕС.

Тоест, без ГЕРБ и ДПС във властта България постига за три години това, което иначе е направила за 11. Само това показва, че страната е загубила около осем години смислено развитие в периода 2009-2020. (Дори да се отчете спадът на населението, пак загубата на време няма да е по-малка от 5-6 години.)

Доходи и пенсии

По отношение на доходите и пенсиите ситуацията е същата. За три години, между 2021-2024 г., те се вдигат толкова (че и повече), колкото за предходните 11 години. За 2022 и 2023 г. България е на първо и второ място по ръст на реалните доходи в ЕС. Това позволи за пръв път (макар и с незначителни стойности) да не сме на последно място в ЕС по доходи, изчислени през паритет на покупателна способност. И това стана при запазване на външния дълг на около 24% от БВП на страната. Тези числа потвърждават тезата, че в развитието си в периода 2009-2020 г. България е пропуснала години за наваксване спрямо останалите в ЕС. Дали са пет или осем години, не е толкова важно.

Неравенство

За периода 2009-2020 г. неравенството в България се увеличава от 34% до 40% (GINI измерител). За сравнение: средното за ЕС е 30%, а стойности над 40% са характерни за страни като Турция и Мексико. От 2021 до 2024 година индикаторът спадна до 37%. Това означава, че едно управление без ГЕРБ и ДПС може да отстрани в рамките на 3 години половината от щетите, причинени от ГЕРБ и ДПС за 11 години. Не знам как да се изчисли това като времева загуба за страната, но все ще се намери формула.

Корупционни щети на управленията

В периода 2009-2020 г. България купи за 1,2 млрд. лева два руски реактора, които не ѝ трябват. Страната построи за 3 млрд. лева и за своя сметка тръбопровод за руски газ, като сега се надява той да не последва съдбата на „Северен поток 2“, защото тогава ще си остане неизплатен. България опрости на Русия и 1 милиард долара неустойки за спиране на газа по съществуващи тръби. През 2014 г. фалира и бе разграбена КТБ, като българите покриха 4-5 милиарда за спасяване на ситуацията през банковите си такси и нулеви лихви по депозити. Ахмед Доган стана собственик на ТЕЦ, пристанище и студен резерв, плюс почти екстериториален анклав на „Росенец“. Аферата „Божков“ ощети бюджета с 500 млн. лева, но прокуратурата не успя да докаже дали Горанов е взел милиони рушвет от Васил Божков, или е действал просто от добро сърце. А магистралите… (хайде да не издребняваме).

От друга страна, главният секретар на МВР при правителството „Денков“ изглежда е получил скъп часовник като подарък – от някого, който е бил впоследствие разкрит като контрабандист. А пък Лорер успял да си продаде апартамента твърде изгодно. И най-важното: в ПП обсъждали набирането на дарения от бизнесмени. С две думи, пълна симетрия в корупцията между ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС…

Важните въпроси

Защо България се е развивала по-бавно и е губила толкова време в периода 2009-2020 г.? Защо страната е била натоварена с многомилиарден корупционен данък? Това може би са важни въпроси към тези, които се гласят да дават електорален бонус на ГЕРБ-ДПС с оглед на евентуално ново тяхно управление.

След толкова години на усилени тренировки българите може би са свикнали да бягат с голям и тежък воденичен камък. И даже си харесват сизифовите усилия. Воденичният камък е кръгъл, аеродинамичен и ако не го изтървеш в някое дере, по нанадолнище може и сам да се търкаля. Не е необходима дори сглобка, която като каруца да го носи за по-лесно. Е, към воденичния камък този път вероятно ще се добави и по-ръбест и неоформен варовиков блок, директно от списъка „Магнитски“. Но пък с какво ли обществото не се е справяло досега: египтяните как са пренасяли каменните блокове за пирамидите.

Най-важното е, че това не са процеси, които се случват по неизбежност. Свободните хора правят свободен избор. И четат и пишат книги заради красотата, истината или общественото благо. А не за да си намалят присъдата.

Коментарът на Даниел Смилов е поместен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук