България има едно от най-бързо свиващото се население в света. Вече е загубила една пета от населението си от 90-те години на миналия век. Но какво означава това за останалите?
Дълбоко в българската провинция правя рядко откритие, пише Рут Александър за Би Би Си.
Не е традиционната бродирана риза на Стоян Евтимов, която го прави необичаен за мен.Това е фактът, че той е на тридесет години, живеещ в едно село.
„Всички мои приятели, с които съм израснал тук, отдавна са напуснаха това място”, разказва Стоян.
Подобно на много млади българи, те се преместват в големите градовете в търсене на работа.
Стоян смята, че е щастлив да има работа в планинското село Пещера, водейки фолклорната си група и организирайки ежегоден музикален фестивал в опит да съживи традиционнатта култура и селото.
Въпреки това, той намира живота на селото неустойчив.
„Почти невъзможно е да се намери някой, който да се ожени тук в селото или в селата наоколо, просто защото няма млади хора. Единствената възможност да намеря някого е в града. Би било много тъжно и трудно да напусна селото, но в определен момент ще трябва да го направя и аз”, казва той.
Българските села губят хора от десетилетия насам.
Когато комунистите поеха властта след Втората световна война, те донесоха колективно земеделие и много земеделски работници намериха работа в нови заводи. След като комунизмът падна през 1989г. и колективните ферми се разпаднаха, тази тенденция на напускане на провинцията и заселване в градовете се изостри. И много хора не спират само до тук: те продължават да търсят работа в чужбина.
През 1989г. в България живеят почти девет милиона души. Сега те са малко над седем милиона. До 2050г. този брой се очаква да бъде по-малък от 5,5 милиона. До края на века може да бъде близо до половината от това, което е сега.
За подобен сценарии допринася иоще един фактор – раждаемостта е ниска.
Магазинерката Стефка си спомня, че последният път, когато бебе се е родило е в селото е бил преди десет години. Малкото момиче и майка й сега живеят в Кипър.
Огромното мнозинство от хората, които Стефка обслужва, са на възраст над 60 години. Рафтовете са слабо заредени, казва тя, защото няма много клиенти и се притеснява, че магазинът скоро ще трябва да се затвори.
По-нагоре планината, магазините в селото вече са затворени, заедно с училищата и транспортните услуги.
„Това село се състоеше от около 600 души. В момента сме едва 13.Ние сме изоставени.Изоставени от всички – от политиците и от Бога. Политиците няма да направят нищо за нас, просто се интересуват от собствените си интереси, те не се интересуват от хората – особено от старите хора в селата, дори не се интересуват от младите хора, защото младите хора са в чужбина”, разказва друг местен жител – 70-годишният Боян, живеещ в Калотинци.
В село Смиров дол, Станка Петрова, баба Станка за онези, които я познават, седи под дърво на планинския път и търпеливо чака мобилния магазин, който обслужва района.
„Аз съм роден в това село и си спомням селото, когато беше наистина пълно с хора, беше толкова забавен и хубав живот, млади хора, стари хора”, спомня си тя.
Хората в Калотинци и околните села купуват хранителните си продукти от мобилен магазин, който посещава населените места три пъти седмично. Услугата се ръководи от екип, който се състои от съпрузите на средна възраст Атанас и Лили Борисови.
Неизвестният им ван е добре зареден с всичко – от хляб и кисело мляко до цигари и бира, а дори и лекарства. Правят това през последните 10 години и за този период никога не са пропуснали доставка, въпреки че през зимата планинските пътища са покрити със сняг.
„Тъй като има малко хора, ние сме приятели с всички тях, така че ние се опитваме да им помогнем с всичко, което можем”, казва Лили.
Пълният текст на Би Би Си, може да намерите ТУК.
