Снимка: Дамяна Велева, Свободна Европа
Снимка: Дамяна Велева, Свободна Европа

Един поглед към някоя медия, и веднага се виждат лицата на Делян Пеевски и Ахмед Доган. В последните дни тяхната партия ДПС се раздели на лагери около тези две фигури. Но дали това вълнува тези, заради които формацията съществува – нейните поддръжници?

Четвъртък, седем вечерта, по телевизиите започват новините. Основната тема е една и съща – ДПС официално се разцепи, „войната“ между Пеевски и Доган ескалира.

В единия от общо два магазина на село Черна Места, който служи и за кафене, няма телевизор. Тук голямата тема е друга: гъби.

Между пластмасовите масички и столове са насядали 6-7 души, около тях са пръснати десетки щайги – част от тях с манатарки, другите – с пачи крак. Отдавна не е валяло и хората са притеснени.

Говорят си за това, че вече не се намират толкова гъби, колкото в други години. Тревожи ги, че гората е изсечена. Явно им е по-важно това, отколкото да бистрят политиката, пък дори и да се цепи партията, за която редовно гласуват.

„Ни най-малко не се вълнувам от тия работи. Какво може да се промени? Никога нищо“, казва Мустафа за раздора в ДПС, докато чисти една от щайгите с пачи крак.

„Следя ги толкова, колкото да съм запознат“, добавя той.

Мустафа е на 74 години, вече пенсионер, а семейството му е собственик на малкия магазин-кафене. Населението на Черна Места в родопската община Якоруда, където живеят, е около 400 души.

„Районът си е депесарски“, казва друг мъж. На парламентарните избори през юни над 90% от хората в селото са гласували точно за тази партия. На местните избори миналата есен подкрепата за ДПС е била над 94%.

Срещаме Мустафа и съселяните му в четвъртък вечерта, часове след като съпредседателят на ДПС Делян Пеевски изключи всички членове на парламентарната група, верни на почетния председател Ахмед Доган. С това групата се разпадна.

А ден по-рано Доган поиска оставката на Пеевски като съпредседател на партията. Това стана половин година след онзи февруари, в който Пеевски беше избран на поста именно по предложение на Доган.

„Ние нищо не можем да кажем“, отбелязва Мустафа, докато вади гъби от поредната щайга.

„Каквото си надробиш, това ще сърбаш. Той Доган го издигна Пеевски и сега кой му е виновен?“, пита той, но е прекъснат от внучката си, която идва да му помага с работата.

Другите в кафенето също нямат против разговорът да се върне на темата за гъбите.

„Изобщо не ме интересуват политиците. Ако не си изкарваш ти отнякъде двата лева, от тях няма никаква помощ. Те искат само да гласуваме“, казва Джемиле*.

Тя живее недалеч от семейния магазин на Мустафа, но от другата страна на ЖП линията. Казва, че е чула за конфликта в ДПС, но той не я вълнува.

„Изобщо не ме интересува ни Пеевски, ни Доган. Нищо не съм видяла нито от единия, нито от другия. Да се карат там. А да направят нещо за селата?“, казва тя и посочва улицата пред къщата ѝ, която не е асфалтирана.

„Забравени, от всички забравени“

В село Черна Места всъщност има малко неща – кметство, детска градина, ЖП гара. Повече са нещата, които ги няма – лекар, аптека, училище, добре алфалтирани улици, работни места.

Затова и Джемиле, и хората в магазина на Мустафа казват, че имат много по-сериозни грижи от това да следят партийните раздори. Основният проблем е липсата на работа.

„Робски живот – така пиши. При нас е сиромашия. Хората се трепат, за да изкарат 5 лева, че да си купят хляб“, казва Мустафа.

„Това е положението – забравени, от всички забравени. Всеки те лъже, всеки те мами, вика „гласувай, аз ще те оправя“.

Двама от хората, седнали по масите, добавят, че поминък отдавна няма. Няколко души работят в ЖП транспорта, няколко в дърводобива.

„Гора, животни, летище“ – така може да бъде описана прехраната в този край, казва един от мъжете. „Гора“ и „животни,“ защото почти всички тук разчитат на доходи от бране на горски плодове и гъби, както и на животните, които гледат. А „летище“ е ключова дума заради помощите от роднини в чужбина. Почти всички получават такива.

„Ходим по гората да се трепем, я наберем нещо, я не. Ако не е тая чужбина, направо няма какво да се яде“, включва се и една от жените в кафенето.

ДПС – „нашата партия“

Въпреки нерешените проблеми обаче голямото мнозинство от хората в селото от години подкрепят само ДПС. В течение на разговора Мустафа разказва, че неговият син всъщност е част от партията – бил е заместник-кмет, а сега е председател на Общинския съвет в Якоруда.

Но защо продължават да застават зад ДПС, когато имат толкова оплаквания? И защо няма промяна към по-добро?

„Откъде се вмирисва рибата?“, отговаря с въпрос Мустафа.

„Как да се оправят нещата, като тия горе се съсипаха, та ние тука нещо да направим? Какво ще направим ние? Командва тоя, в който са парите“, добавя той.

Черна Места не е изключение – в много от регионите, в които управлява ДПС, хората казват, че не са доволни, но въпреки това подкрепят партията. Според изследователя Михаил Иванов едно от обясненията за това противоречие е в общностния характер на движението.

„[ДПС] са общност. Чувстваш се принадлежащ на една група, свързан с другите“, смята Иванов.

ДПС е учредено през 1990 г. като партия защитник на правата на българските мюсюлмани, но първоначалната идея бързо се променя. Голяма част от учредителите на движението са отстранени, а по-късно то придобива олигархичен вид.

Тезата на Михаил Иванов до голяма степен се потвърждава и от думите на 74-годишния Мустафа.

„Гласуваме за тая партия, понеже защитава нашия народ“, казва Мустафа.

„Ние си гласуваме за нашата партия. Не че има кой знае каква файда“, добавя той и продължава с нова щайга гъби.

* Името е променено

Материалът на Дамяна Велева е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук