От месеци насам една истина е очевидна: Германия се разделя на Изток и Запад. Но 34 години след обединението Кьолн, Саксония и Бавария също така се затварят в себе си, пише в своя статия германското издание „Шпигел“.
Тридесет и четири години след обединението на Германия човек трябва да осъзнае, че Изтокът и Западът са по-разделени, отколкото може би някога преди.
Заветното единство сега се случва само в тържествени речи, които минават покрай ушите.
За 34 години двете Германии се сближиха за известно време,
но от известно време отново се отдалечават една от друга, отбелязва списанието.
На 34-та годишнина от германското единство канцлерът Олаф Шолц подчерта сплотеността между източната и западната части на страната, докато резултатите от последните избори отразяват по-малко обединена страна, отбелязва „Евронюз“.
Шолц участва в тържествата в живописния Шверин, град в бивша Източна Германия. В речта си в Държавния театър на Мекленбург Шолц подчерта, че разликата между Изтока и Запада в Германия все повече изчезва.
Особено младите хора почти не забелязват никаква разлика“, обясни той.
„Удовлетворението от живота на хората в Източна и Западна Германия до голяма степен се изравни.“
Той също така посочи установяването на много международни технологични компании в Източна Германия като знак за икономическо възстановяване.
Разбира се, много неща са се смесили в личния и професионалния живот, има контакти, колеги и партньорства, които функционират добре и продуктивно.
Но има ли обединена държава?
Нация, която работи за постигането на обща цел със своите партньори в Европа, борбена, реалистична, уверена, риторично пита „Евронюз“.
Липсата на чувство за единство може да се види и в числа, посочва „Шпигел“: според наскоро публикувано проучване на Germany Monitor само една трета от германското население изразява стабилно доверие в другите.
Само една четвърт от германските граждани вярват, че хората се интересуват от това, което се случва с хората около тях.
Само един на всеки осем анкетирани има положително мнение за ситуацията около тях. Само всеки осми респондент дава положителна оценка на социалното сближаване.
Авторите на проучването пишат, че чувството за единство е трайно ниско в източната част на Германия, пише БТА.
Кога е започнало отчуждението?
През 2014-2015 г., когато в страната пристигат много бежанци? Или още по-рано, по време на икономическата криза през 2008-2009 г., когато изведнъж се появиха пари за банките, въпреки че преди това нямаше достатъчно средства за училища, мостове и жилища?
Може би в резултат на многобройните кризи, пандемии, конфликти и общото чувство на неудовлетвореност хората се оттеглят още повече от преди към познатото.
А и вече я няма Ангела Меркел, която символично да обедини страната в нейно лице.
На 3 октомври 2021 г. родената в Хамбург бивша канцлерка се осмели да говори за първи път за травмите от живота си в Източна Германия. Нейният наследник Олаф Шолц няма да може да го направи, посочва „Шпигел“.
Изтокът и Западът изглеждат изгубени, сякаш погълнати от вътрешен монолог.
Двете части на Германия не се обръщат една към друга, не проявяват интерес към диалог.
Обменът на мнения често вече не се възприема като плодотворен. А понякога това е просто невъзможно, защото хората живеят в толкова различни светове, че вече не могат да се споразумеят.
Подобно на съпружеска двойка, която вече не може да живее заедно след дълга раздяла.
А сега, за разлика от миналото, няма дори надежда, че всичко това е част от процеса на взаимно сближаване.
Чувате как някой от Кьолн, на когото препоръчват да посети Бранденбург, отговаря:
„Няма да отида в тези земи на „Алтернатива за Германия“! А една жена от Бранденбург, на която са разказали за този епизод, казва: „Не е нужно да идват. Не ме интересува какво мислят в Кьолн“.
Всъщност тя е жителка на Берлин, която има собствена къщичка в Бранденбург и заплашва да се премести, ако „Алтернатива за Германия“ стане твърде популярна. Навсякъде е налице изолираност и защита на своите позиции.
Изненадващо е колко много предубеждения от времето на Студената война са проникнали в страната след началото на конфликта в Украйна.
Така например външната министърка Аналена Бербок (Зелени) твърди в списание „Щерн“ , че успехът на „Алианса на Сара Вагенкнехт“ се основава на ефективността на руската пропаганда.
Разбира се, „Изтокът в хватката на руснаците“ звучи познато.
Предимството на това обяснение е, че при този подход не е необходимо да се изследва внимателно собствената политика. За неуспеха на Зелените в Бранденбург, Саксония и Тюрингия може да бъде обвинен Путин. Колко удобно, посочва „Шпигел“.
Дезинтеграцията е следствие и от раздробяването на различни информационни светове, кръгове и групи.
Всеки от тях има свои собствени източници на информация, които често само укрепват собствения му мироглед.
От една страна, „Изтокът“ обикновено се разглежда като придатък на Русия; от друга страна, „Западът“ също толкова често се характеризира като лицемерен, упадъчен и слаб. „Превъзпитанието на оситата (така наричаха иронично жителите на бившата ГДР – бел.ред.) се провали“, гласи предизвикателно заглавие в „Берлинер Цайтунг“.
Сблъсъците между „Изтока“ и „Запада“ обаче вече не са просто борба за признание, а борба за суверенитет на интерпретацията и политическо влияние.
Налице са целенасочени опити за задълбочаване и засилване на разрива между двете части на страната, за да се привлекат и мобилизират поддръжници.
Разделението между Изтока и Запада се превръща в пускова точка като миграцията или климата.
„Шпигел“ припомня, че драматургът Хайнер Мюлер пише на 3 октомври 1990 г., че германското единство е анахронизъм, защото в Европа навсякъде има регионализация и метрополиите все повече си приличат.
Може би е бил прав. И може би Германия се разпада не на Изток и Запад, а на множество региони, идентичности и „балони“. „Ние сме тук, в Бранденбург“, „Ние сме тук, в Нойкьолн“, „Ние сме в Бавария“. Може би Германия вече не съществува.
Събитията за Деня на германското единство 2024 г. преминаха под мотото „Излезте заедно в морето“ – символ на общия път към бъдещето. Шолц обаче подчерта, че раните от миналото „никога не трябва да се забравят“.
На практика страната е застрашена отново да бъде разделена по идеологически линии, отбелязва „Евронюз“.
Нарастващите политически разделения в източногерманските провинции, особено в Саксония, Тюрингия и Бранденбург, са ясно отразени в скорошните резултати от провинциалните избори.
В началото на септември „Алтернатива за Германия“ получи второ блокиращо малцинство в източногерманската провинция Тюрингия, което вече й дава възможност да избира конституционни съдии в тази провинция.
Няколко седмици по-късно АзГ постигна втория най-висок дял от гласовете на провинциалните избори в Бранденбург и регистрира най-високата избирателна активност след обединението от 73 процента.
През следващата година в Германия ще има федерални избори, които също се очаква да отразяват всичко друго, но не и единство, прогнозира „Евронюз“.
