От обсъжданите в момента варианти за Иран и спрямо наличните сигнали, най-вероятният сценарий не е Ирак от 2003-та, т.е. военно поражение, окупация, прекратяване на субектността, а по-скоро СССР от 1989-та.
Никой, дори Израел и САЩ, не са заинтересовани да превърнат 17-та по големина държава в света с население от около 80 милиона души в Ирак от 2003-та, а именно територия на хаос, беззаконие, глад и партизанска война.
Израел се нуждае от точна информация, че Иран няма и няма да има ядрени оръжия, както и от край на подкрепата за иранските пълномощници около Израел. Тръмп се нуждае от „лаврите на миротворец“. Нуждите и на двамата могат да бъдат задоволени без унищожаването на Иран.
За да се запази Иран като субект и да се прекрати постоянната му конфронтация със Запада, е достатъчна неговата вътрешна трансформация – доброволна или принудителна – в рамките на съществуващата система.
В самия ирански елит има либерални кръгове, уморени от вечната война и санкции, които не споделят фанатизма на аятоласите, които искат и – най-важното – ще могат да трансформират Иран, но се нуждаят от външна подкрепа. Физическото елиминиране на консервативното крило на режима улеснява тази задача, но все още няма достатъчна маса, която да наклони везните и да привлече на своя страна силите за сигурност.
Ислямска република Иран като субект на международното право ще продължи да съществува, независимо от броя на унищожените лидери и военнослужещи, както и от наличието/отсъствието на ядрени оръжия.
Причина е проста: липсата на алтернативни политически сили в страната, способни да завземат контрол.
Всяка опозиция срещу режима е или маргинална, или директно насочена към националните малцинства и сепаратистите (т.е. първоначално не цели завземане на властта в национален мащаб). Семейство Пахлави е забравено от всички и се е дискредитирало не по-малко от Янукович в Украйна.
Вероятна е промяна в самия личен състав на управляващия елит, без да се променя самата система на управление. На преден план ще излязат по-либерални кръгове, незаинтересовани от вечни войни, фокусирани върху нормални отношения със Запада и спиране на шиитската експанзия в околните страни.
Във външната политика най-вероятно е демонтирането на системата „приятели – врагове“ от новите ирански власти и трансформация по турски тип, дори без да признават Израел. Ако има политическа воля, никой не спира Иран да прилага същата система на външна политика.
Малко вероятно е САЩ и Израел директно да поискат от новия Иран напълно да прекъсне връзките си с Русия и Китай, докато самите те са в отношения с тях, но е вероятно приоритетите на новата външна политика да бъдат коригирани въз основа на личните желания на Тръмп и Нетаняху. Най-вероятно Китай и Русия ще се превърнат от основни съюзници в обикновени икономически партньори, с малка значимост в световната търговия с петрол (иранският газ вече се използва изцяло за вътрешно потребление).
Военното сътрудничество между Иран, Русия и Китай ще бъде поставено под контрол (особено ракетните технологии) и ще бъде ограничено до примитивни видове оръжия (дронове „Шахед“ и др.), а Иран най-вероятно ще трябва да забрави за наличието на военновъздушни сили и противовъздушна отбрана.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
