През последните седмици в Иран е провеждат масови протести, които са реакция на тежкото икономическо състояние, в което е страната. Протестите ескалираха до едно от най-сериозните вътрешнополитически предизвикателства пред режима на аятоласите от години насам.
Как започнаха протестите
Демонстрациите започнаха в края на декември, първоначално като стачки на търговци и малки групи граждани, недоволни от сриващата се валута, растящите цени на основни стоки и общото влошаване на икономическия климат в страната. Недоволството се разпространи бързо и обхвана големите градове, включително столицата Техеран.
Според съобщенията на The National News протестите вече влизат в 13-ия си ден и са обхванали всички 31 провинции, а властите наложиха национална блокада на интернет, за да ограничат комуникацията и мобилизацията на протестиращите.
Свидетелства от чуждестранни медии описват сцени на масови демонстрации, въпреки ограниченията: в Техеран жители пеят и скандират срещу правителството, а търговски центрове и градски райони са блокирани от протестиращи.
Жертви и репресии
Репресиите срещу протестите са тежки. Поне 29–45 души са загинали, а хиляди са арестувани, според правозащитни групи и чуждестранни медии. В някои случаи полицията и силите за сигурност са използвали жива стрелба и сълзотворен газ срещу демонстранти.
От различни източници става ясно, че иранските власти твърдят, че протестите са предизвикани от външни „врагове“ и дестабилизиращи фактори, включително намеса от Съединените щати и Израел — обвинение, често повтаряно от държавни медии в Техеран.
Интересен елемент в тези протести е появата на подкрепа за опозиционни фигури, като принц Реза Пахлави, който живее в изгнание. Неговите призиви за действия и политически реформи будят значителен интерес сред демонстрантите, въпреки опасенията, че те могат да не доведат до единно и организирано политическо ръководство на движението.
Международни реакции и дипломатически напрежения
Протестите и отговорът на режима привлякоха международно внимание. Международни правозащитни организации и правителства призовават за спиране на насилието и спазване на човешките права, а някои западни държавни представители изразиха сериозна загриженост за ескалацията.
В същото време дипломатическият тон между Иран и САЩ е напрегнат: от едната страна — обвинения и предупреждения от ирански лидери за външна намеса; от другата — заплахи от американски официални лица за „сериозни последствия“ при допълнително насилие срещу мирни протестиращи.
Основният катализатор за недоволството остава тежката икономическа ситуация: хиперинфлация, сриваща се народна валута, висока безработица и недостиг на основни стоки.
Тези структурни проблеми са трупани през годините, а рязкото им утежняване през последните месеци превърна недоволството в масово движение.
Въпреки протестите режимът изглежда непоклатим
Въпреки мащаба на протестите, режимът остава формално стабилен чрез контрола над силите за сигурност и ограничения върху комуникациите. Интернет блокадата и бързите арести са част от опитите за задържане на властта.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей разкритикува протестиращите в Ислямската република в реч пред представители на различни обществени прослойки, излъчена на живо по държавната телевизия.
Осемдесет и шест годишният Хаменей заяви, че демонстрантите „рушат собствените си улици, за да направят президента на друга държава щастлив“, имайки предвид президента на САЩ Доналд Тръмп.
Точно когато аятолахът каза това, от присъстващите се чу възглас: „Смърт за Америка!“
Хаменей предупреди, че Техеран няма да проявява търпимост към хора, които действат като „чужди наемници“.
В същото време санкциите, дипломатическият натиск и конфликтите в региона допълнително утежняват икономическата среда.
Това увеличава риска от по-дългосрочна нестабилност, ако не бъдат адресирани основните причини за общественото недоволство.
Репресиите, международното внимание и възможните дългосрочни последици за стабилността на страната правят текущата ситуация критичен момент в съвременната история на Иран — събития, които продължават да се развиват и които чуждестранните медии отразяват ежедневно.
