През последните две десетилетия Европейският съюз преживява дълбока трансформация на енергийния си микс, като възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) постепенно се превръщат от допълващ елемент в системообразуващ фактор за електроенергийния сектор. Данните на Евростат за 2024 г. ясно показват мащаба на тази промяна, но същевременно поставят въпроси за устойчивостта, сигурността и управлението на рисковете в условията на глобални кризи.
Дългосрочната тенденция: почти утрояване за 20 години
През 2024 г. електроенергията от възобновяеми източници е формирала 47,5 процента от брутното потребление на електроенергия в ЕС. Това е ръст от 2,1 процентни пункта спрямо 2023 г. и най-високото регистрирано равнище досега.
Историческите данни показват устойчив и ускоряващ се тренд. Когато през 2004 г. започва системното отчитане, делът на ВЕИ в електропотреблението е едва 15,9 процента.
Десет години по-късно, през 2014 г., той достига 28,6 процента, а през 2024 г. вече е близо до половината от общото потребление.
Това означава увеличение с около 30 процентни пункта за две десетилетия – структурна промяна, която няма аналог в предходни периоди от развитието на европейската енергетика.
Кои източници движат растежа
Преходът към ВЕИ не е еднороден по отношение на използваните технологии. През 2024 г. почти две трети от електроенергията от възобновяеми източници в ЕС идва от два основни стълба: вятърна енергия, която заема 38 процента, и водноелектрическа енергия – 26.4 процента.
Слънчевата енергия заема трето място с 23,4 процента, но именно тя е най-динамично развиващият се източник. През 2008 г. фотоволтаиците са имали едва 1 процент дял и производство от 7,4 тераватчаса. През 2024 г. производството вече достига 304 тераватчаса – ръст, който отразява както технологичния напредък и понижаването на цените, така и активната подкрепа чрез европейски и национални политики.
Останалата част от ВЕИ микса се формира от твърди биогорива (5,8 процента) и други възобновяеми източници (6,4 процента), които имат по-ограничен, но стабилен принос.
Големите разлики между държавите членки
Въпреки общата възходяща тенденция, картината в ЕС остава силно фрагментирана. През 2024 г. няколко държави вече разчитат почти изцяло на възобновяема електроенергия.
Това са Австрия с дял 90,1 процента (предимно водна енергия), Швеция – 88,1 процента (водна и вятърна енергия) и Дания – 79,7 процента (основно вятърна енергия).
Дял над 50 процента се отчита и в Португалия, Испания, Хърватия, Латвия, Финландия, Германия, Гърция и Нидерландия – група държави, които вече са преминали символичната граница, при която ВЕИ доминират в електропроизводството.
В другия край на спектъра са страни като Малта, Чехия, Люксембург, Унгария, Кипър и Словакия, където делът на ВЕИ остава под 25 процента. Разликите се обясняват с географски фактори, структурата на енергийните системи, наличието на водни ресурси, скоростта на инвестициите и националните политически приоритети.
България се нарежда в средата на класацията с дял от около 34 процента електроенергия от възобновяеми източници – показател, който отразява значителен напредък спрямо предходни години, но и наличие на неизползван потенциал, особено при слънчевата и вятърната енергия.
Какво означава този ръст
Увеличаването на дела на ВЕИ има няколко ключови измерения. От икономическа гледна точка то намалява зависимостта от вносни изкопаеми горива и ограничава влиянието на ценови шокове на международните пазари. От екологична перспектива – допринася за намаляване на въглеродните емисии и изпълнение на климатичните цели на ЕС.
Не по-малко важно е геополитическото измерение. След енергийната криза, последвала войната в Украйна, възобновяемата енергия все по-често се разглежда като инструмент за енергийна сигурност и стратегическа автономия.
Въпреки позитивната динамика, нарастващият дял на ВЕИ носи и сериозни предизвикателства. Основният риск произтича от променливия характер на вятърната и слънчевата енергия, който изисква мащабни инвестиции в електропреносни мрежи, системи за съхранение и гъвкави резервни мощности.
Климатичните промени също влияят върху надеждността на някои източници – например засушаванията ограничават водноелектрическото производство, а екстремните метеорологични явления поставят на изпитание инфраструктурата.
Глобалните икономически и геополитически кризи добавят допълнителен слой несигурност – от зависимостта от внос на суровини и технологии до конкуренцията за инвестиции и индустриален капацитет.
Данните за 2024 г. потвърждават, че възобновяемата енергия вече е гръбнак на европейската електроенергийна система. Почти удвояването на дела ѝ за едно десетилетие и почти утрояването за двайсет години са доказателство за дълбока и необратима трансформация.
В същото време обаче мащабът на тази промяна изисква ново ниво на стратегическо планиране, за да се гарантира, че енергийният преход ще остане устойчив, сигурен и социално приемлив в условията на нарастващи глобални рискове.
