Лена Бориславова намекна за „преход“ в ПП

Депутатката от ПП-ДБ Лена Бориславова загатна за преход в „Продължаваме Промяната“. Тя направи това чрез пост във фейсбук:

„За смисъла да бъдеш в политиката vs. политическото оцеляване и компромисите:
(из явленията по изборно време в България)

За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно. И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан „народен представител“ или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения.

С времето и твърде често, за съжаление, политиката тихо се превръща от инструмент за промяна в цел сама по себе си.

Смятам, че в най-общ план има три вида хора, които влизат в политиката.
Първите са хора с кауза — хора, готови да пожертват личния си комфорт, стабилност и понякога дори безопасност, за да служат на нещо по-голямо от самите себе си.

Вторите са хора, които са дълбоко небалансирани, а понякога дори разрушителни — хора, които използват политиката, за да избягат от вътрешните си конфликти. Те се представят като борци за кауза, но в действителност хранят егото си, проектират личните си разочарования навън и заменят вътрешните си битки с външни политически войни.

Третата група се състои от хора, движени основно от пари, власт и кариерни амбиции. За тях идеологията и ценностите са просто маркетингови инструменти — удобни разкази, които прикриват личното облагодетелстване и стремежа към влияние.

Да се различат тези групи не е лесно. Всъщност повечето хора носят черти и от трите. А самата политическа среда — изпълнена с власт, конкуренция и борба за оцеляване — тласка хората да преминават от една позиция в друга с времето. Твърде често, колкото по-дълго някой остава в политиката, толкова по-лош става този преход.

Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още.“

Затова е много показателно, когато избираемите местата в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много как той или тя ще продължи занапред да бъде част от обществения живот.“