В президентския дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров имаше всичко. Остри реплики, взаимни обвинения, политически внушения, манипулации и откровено неверни твърдения. Имаше напрежение, имаше конфронтация, имаше и достатъчно материал за сериозен журналистически разговор. Само едно нещо почти отсъстваше — журналистиката.
И затова, независимо кой ще спечели изборите, големият губещ от този дебат вече е ясен. Това е Българската национална телевизия.
Не защото е дала трибуна на двамата кандидати. Напротив, това е нейно задължение. А защото не успя да превърне тази трибуна в място, на което политиците да носят отговорност за думите си.
Водеща или четец на сценарий?
Най-тъжното в този дебат не бяха дори неверните твърдения. Политиците лъжат, преувеличават, премълчават и манипулират. Това не е новина. Именно затова съществува журналистиката.
По-притеснителното беше поведението на водещата, която остави впечатлението, че е далеч по-заинтересована да следва предварително написания сценарий, отколкото да чуе какво всъщност казват кандидатите.
Вместо разговор, който се развива според отговорите, зрителите получиха поредица от въпроси, между които политиците имаха възможност да разгръщат удобните си тези.
А когато прозвучи твърдение, което очевидно заслужава уточнение? Следващият въпрос.
Когато единият кандидат приписва на другия думи, които той не е произнасял? Следващата тема.
Когато се правят внушения, които могат да бъдат проверени с един официален документ? Поглед към сценария и продължаваме.
Разбира се, телевизионният дебат има правила, времеви ограничения и предварително договорен формат. Но нито едно от тези обстоятелства не отменя най-важното задължение на журналиста — да слуша.
Защото добрият водещ не е човекът, който задава всички предварително написани въпроси. Добрият водещ е този, който знае кога трябва да изостави следващия въпрос, защото предишният отговор изисква реакция.
Има огромна разлика между това да водиш дебат и просто да присъстваш на него.
23 неверни твърдения. И кой ги забеляза?
Най-сериозната присъда за качеството на дебата дойде след неговия край. В подробна проверка на фактите, извършена от „Клуб Z“, журналистите установяват общо 23 проверими твърдения на двамата кандидати, които не отговарят на фактите.
Според проверката при Илияна Йотова има 18 неверни твърдения и още 9 частично грешни или подвеждащи. При Андрей Гюров са установени 5 неверни и 3 частично грешни или подвеждащи твърдения.
Това са общо 35 случая, в които казаното не отговаря напълно на фактите или създава подвеждаща представа за действителността.
Важно е уточнението, което правят и самите журналисти от „Клуб Z“: фактологичната проверка установява кое е невярно, но не може да докаже дали политикът съзнателно е излъгал. Това разграничение е важно. Но то не прави проблема по-малък.
Напротив.
Защото възниква един много прост въпрос: как е възможно в най-важния телевизионен политически дебат да прозвучат толкова много неверни и подвеждащи твърдения, без те да бъдат подложени на достатъчно сериозна журналистическа проверка в самия ефир?
Не става дума за сложни философски спорове или за политически оценки, които нямат еднозначен отговор. Става дума за проверими факти.
Йотова твърди, че България е поела ангажимент да произвежда дронове с Украйна, а такъв конкретен ангажимент в споразумението няма.
Йотова заявява, че Кирил Петков и Асен Василев са прекъснали доставките на руски газ. Фактите показват, че доставките са спрени едностранно от „Газпром“.
Тя твърди, че почти няма държава в Европейския съюз с бюджетен дефицит под 3%. Данните на Евростат показват точно обратното.
Всичко това са теми, по които един подготвен журналист би могъл да поиска уточнение, да постави под въпрос казаното или поне да предупреди зрителите, че твърдението се нуждае от проверка. От обществената телевизия може и трябва да се очаква повече. Най-малкото – публично уточняване на неверните твърдения и осъзнаване, че равното време за говорене не означава равна достоверност на казаното.
Защо БНТ позволява неистините да се леят в национален ефир?
Тук стигаме до същината на проблема. БНТ не е просто поредната телевизия, която се бори за рейтинг, рекламодатели и зрителско внимание. Тя е обществена медия.
Съществуването ѝ се оправдава именно с това, че трябва да предоставя на гражданите надеждна информация, професионална журналистика и възможност да направят информиран избор.
Ако един политик може да произнесе неверни твърдения пред националната аудитория, без да срещне достатъчно журналистическо противодействие, каква точно е добавената стойност на обществената телевизия?
Да предостави студио? Камери? Осветление? Таймер, който отброява секундите? Това може да направи и всеки приличен YouTube канал.
Обществената медия има много по-голяма отговорност. Тя трябва да бъде не просто посредник между политиците и зрителите, а гарант, че разговорът се води по правилата на журналистиката.
Разбира се, БНТ не може да забрани на политиците да говорят неистини. Нито трябва да се превръща в цензор, който предварително решава кои позиции могат да бъдат изразявани.
Но между цензурата и безучастното слушане има огромно пространство. И то се нарича професионална журналистика.
Неутралността не означава да мълчиш, когато някой изопачава фактите.
Безпристрастността не изисква да третираш истината и неистината като две равностойни политически позиции.
А обективността не се измерва с това дали си дал еднакъв брой минути на двама кандидати, а с това дали си помогнал на зрителя да разбере кое от казаното има фактическо основание.
В противен случай телевизията не информира. Тя просто усилва политическите послания.
Дали проблемът не е, че Йотова вече не е „наш човек“?
Има и още един неудобен въпрос, който заслужава да бъде поставен.
Илияна Йотова има дългогодишна журналистическа биография в БНТ. Тя познава телевизията, нейната култура и начина, по който функционира публичният разговор в нея. Била е директор на Дирекция „Новини и актуални предавания“ на обществената медия.
Това само по себе си поставя въпроса дали професионалната дистанция между журналистите и политиците винаги е достатъчно ясна.
И още нещо.
Йотова е била вицепрезидент на България. В продължение на години е заемала един от най-високите държавни постове. Дали тази институционална тежест не е допринесла за по-голяма сдържаност от страна на телевизията?
След снощния дебат обществото няма как да не се осъмни в подобно нещо.
А журналистическата независимост не е само въпрос на реално поведение. Тя е и въпрос на обществено доверие. А най-добрият начин да разсееш съмненията за близост с политическата власт е да задаваш трудните въпроси. На всички. Без изключение.
Не само Йотова, но и Андрей Гюров е направил неверни и подвеждащи твърдения, макар и много по-малко и много по-незначителни.
Именно затова въпросът не е кой кандидат е трябвало да бъде защитен или атакуван. Въпросът е защо и двамата не бяха поставени пред достатъчно настоятелни журналистически въпроси.
Защо младите не гледат телевизия
Има нещо почти трагикомично в постоянните оплаквания на традиционните медии, че младите хора вече не гледат телевизия. Че предпочитат TikTok, YouTube, Instagram и останалите социални платформи. Че не се интересуват от сериозна журналистика.
А може би проблемът не е само в младите?
Може би те просто не виждат смисъл да отделят два часа от времето си, за да наблюдават как двама политици си разменят обвинения, докато водещият се опитва да не излезе от предварително написания сценарий.
Може би търсят другаде онова, което телевизията все по-рядко им предлага — директни въпроси, незабавна реакция, проверка на твърденията и усещане, че някой действително се интересува от истината.
Разбира се, социалните мрежи съвсем не са гаранция за достоверност. Напротив, те са пълни с дезинформация, манипулации и целенасочена пропаганда. Но точно тук е парадоксът.
Когато обществената телевизия не изпълнява убедително ролята си на проверяващ фактите журналистически посредник, тя сама тласка аудиторията към среда, в която истината още по-трудно се различава от лъжата.
Още по-показателно е, че след подобен дебат се налага други медия —като „Клуб Z“ и „Дойче Веле“, да вършат тежката работа по проверката на казаното. Не е ли редно поне част от тази работа да бъде свършена от самата БНТ?
Не е ли точно това причината обществото да има национална обществена телевизия?
Най-опасната лъжа е тази, която остава без въпрос
В политиката има една проста закономерност: ако дадено твърдение бъде повторено достатъчно пъти, без някой да го оспори, то постепенно започва да изглежда като факт.
Особено когато е произнесено от човек с висок обществен пост.
Особено когато звучи уверено.
И особено когато е излъчено по националната телевизия.
Тъкмо затова журналистът не може да бъде само разпределител на микрофони.
Неговата работа не е да осигурява комфорт на политиците, а да защитава правото на гражданите да бъдат информирани.
Да пита отново, когато не получава отговор.
Да настоява за доказателства, когато се отправят тежки обвинения.
Да прави разлика между факт и внушение.
И да не позволява авторитетът на обществената медия да се превръща в легитимация на непроверени политически твърдения.
Защото всяка неистина, която премине безпрепятствено през ефира на обществената телевизия, не е просто проблем на политика, който я е произнесъл. Тя е проблем на журналистиката.
Изборите ще минат. Въпросът за БНТ ще остане.
Илияна Йотова и Андрей Гюров ще продължат политическата си битка. Единият ще спечели, другият ще загуби. Избирателите ще решат кой заслужава доверието им.
Но Българската национална телевизия вече загуби нещо, което се възстановява много по-трудно от изборен резултат. Доверието, че когато двама претенденти за най-високия държавен пост застанат пред камерите ѝ, срещу тях ще има журналистика, а не просто телевизионна организация. Че въпросите ще зависят от отговорите, а не само от сценария. Че фактите ще имат значение. И че истината няма да бъде оставена за проверка след края на предаването.
БНТ не е длъжна да казва на зрителите за кого да гласуват.
Но е длъжна да направи всичко по силите си, за да им помогне да разберат кой какво говори и доколко казаното отговаря на действителността.
Защото обществената телевизия не е създадена, за да пази политиците от неудобни въпроси. Създадена е, за да пази обществото от властта на непроверените думи. И когато забрави това, няма значение кой печели дебата. Телевизията вече го е загубила.
