„Новая газета“ замлъква: Как Кремъл заглуши независимите медии в Русия

Руският вестник „Новая газета“, исторически рупор на независимата преса в Русия, обяви днес, че прекратява дейността си под натиска на руските власти, предаде Франс прес.

„Новая газета“ престава да съществува. Руските власти и руските специални служби принудиха редакцията да прекрати работата си“, посочи главният редактор на вестника Сергей Соколов в изявление, публикувано в ЮТюб.

В отделно съобщение редакцията заяви, че е получила предизвестие за изгонване, което я задължава да напусне историческите си помещения в Москва, считано от 9 ноември, докато успоредно с това системата, която ѝ позволяваше да получава дарения, е била блокирана, което „напълно“ я лишава от финансиране.

Откакто изпрати войски в Украйна, Русия въведе строга цензура, напомняща за ограниченията от съветската епоха, което принуди по-голямата част от независимите журналисти да избягат в изгнание.

„Новая газета“, създадена през 1993 г., е обявена от руските власти за „чуждестранен агент“ – правна квалификация, използвана за заглушаване на всякакво инакомислие.

„Тридесет години от нашия живот, посветен на страната и нейните граждани, ще приключат, оставяйки ни на улицата, без средства за прехрана, под постоянната заплаха от репресии“, посочват още от редакцията.

По-рано този месец главният редактор Сергей Соколов беше разпитан, а руските власти претърсиха дома му в рамките на наказателно дело срещу един от колегите му, припомня АФП.

Независимите медии в Русия – между цензурата, репресиите и принудителното изгнание

Прекратяването на дейността на „Новая газета“ е поредният удар срещу независимата журналистика в Русия, където през последните години властите практически ликвидираха възможностите за свободно отразяване на политическите събития и за публична критика на Кремъл.

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. редица независими медии бяха принудени да прекратят работа на руска територия или да преместят редакциите си в чужбина. Сред тях са радиостанцията „Ехото на Москва“, закрита през март 2022 г. след повече от три десетилетия в ефир, и независимият телевизионен канал „Дождь“, който преустанови излъчването си от Русия и впоследствие възобнови дейността си в изгнание.

Подобна съдба сполетя и едно от най-влиятелните независими руски издания – „Медуза“, чиято редакция работи от латвийската столица Рига. Руските власти първо го обявиха за „чуждестранен агент“, а през 2023 г. го определиха и като „нежелана организация“, което създаде допълнителни рискове от наказателно преследване за сътрудниците и поддръжниците му.

Независимите издания „Медиазона“, „Важные истории“ и „Проект“, известни с разследванията си за корупция, злоупотреби с власт и нарушения на човешките права, също бяха подложени на натиск и ограничения. Много от журналистите им продължават да работят от чужбина, докато достъпът до публикациите им в Русия е ограничаван.

Особено тежък удар срещу свободата на словото беше нанесен през март 2022 г., когато руските власти въведоха наказателна отговорност за разпространяването на т.нар. „невярна информация“ за въоръжените сили. Законодателството предвижда наказания до 15 години затвор и на практика превърна независимото отразяване на войната в Украйна в дейност, свързана с риск от тежки наказателни санкции.

Руски журналисти, които наричат войната „война“, вместо да използват официалното определение на Кремъл „специална военна операция“, или публикуват информация за предполагаеми военни престъпления, могат да станат обект на разследвания и съдебно преследване.

Един от най-известните случаи е този на журналистката Мария Пономаренко, осъдена през 2023 г. на шест години затвор за публикация, свързана с руската бомбардировка на театъра в украинския град Мариупол. Друг журналист, Иван Сафронов, получи през 2022 г. присъда от 22 години затвор по обвинение в държавна измяна в процес, който предизвика международни критики.

Репресиите не се ограничават до медиите. През последните години руските власти систематично преследват опозиционни политици, правозащитници, граждански активисти и обикновени граждани, които публично се противопоставят на войната или критикуват президента Владимир Путин.

Най-яркият символ на това преследване остава опозиционният лидер Алексей Навални, който почина на 16 февруари 2024 г. в наказателна колония отвъд Полярния кръг, където излежаваше продължителна присъда по обвинения, определяни от него и неговите съмишленици като политически мотивирани.

Навални, който оцеля след отравяне с нервнопаралитичното вещество „Новичок“ през 2020 г., беше арестуван непосредствено след завръщането си в Русия през януари 2021 г. Смъртта му предизвика международно възмущение и обвинения срещу руските власти. Кремъл отхвърли твърденията, че носи отговорност за нея.

Други известни опозиционери също получиха тежки присъди. През април 2023 г. Владимир Кара-Мурза беше осъден на 25 години затвор по обвинения, включващи държавна измяна, заради публичните си позиции срещу войната. Той беше освободен през август 2024 г. при мащабна размяна на затворници между Русия и западни държави.

Опозиционният политик Иля Яшин също беше осъден на осем години и половина затвор заради изказвания за предполагаеми военни престъпления на руските сили в Украйна. Той също беше освободен при размяната през август 2024 г.

Междувременно организации за защита на човешките права, сред които историческото дружество „Мемориал“, бяха ликвидирани или принудени да прекратят дейността си в страната. „Мемориал“, който десетилетия наред документираше престъпленията на съветския режим и съвременните политически репресии, беше сред носителите на Нобеловата награда за мир през 2022 г.

Международни правозащитни организации многократно предупреждават, че Русия е изградила система, при която независимата журналистика, политическата опозиция и гражданският активизъм са поставени под постоянна заплаха от съдебно преследване, финансов натиск и принудително изгнание.

В тази обстановка закриването на „Новая газета“ има и силно символично значение. Изданието, чийто дългогодишен главен редактор Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир през 2021 г. за усилията си в защита на свободата на словото, беше сред последните символи на независимата разследваща журналистика в Русия.

През годините шестима журналисти и сътрудници на „Новая газета“ бяха убити, сред тях и известната разследваща журналистка Анна Политковская, застреляна през 2006 г. в Москва. Тя беше международно призната за разследванията си на нарушенията на човешките права по време на войната в Чечения и за острите си критики към руските власти.

Според международната организация „Репортери без граници“ Русия заема 172-ро място сред 180 държави в световната класация за свобода на медиите за 2026 г. Организацията посочва, че почти всички независими медии в страната са забранени, блокирани или обявени за „чуждестранни агенти“ и „нежелани организации“. По нейни данни към момента в Русия са задържани 36 журналисти и 14 други медийни работници.