Като във вица за мутрата. Как натрупа толкова пари – труп, труп, труп. В събота Румяна Арнаудова – ако не се яви, не знам дали слънце ще изгрее – информира, че ГДБОП обискира офиси и заведения на брат на малко известен депутат. Кръчми, заложна къща, стриптийз, май имаше нещо и за наркотици. И арести, 10 души в кауша.
Между другото, заложната къща има страница във ФБ и последната ѝ публикация приканва да гласуваме за въпросния брат депутат.
Ех, Българийо…
Как българските партии си подбират кадрите. Ето така.
В България отдавна вече моралното и интелектуалното влияние е маргинално, на преден план са тези, дето имат материално. Дават работа, кредити, осигуряват това-онова.
Веднага след 1989 кмет, общински съветник или депутат можеше да стане човек, който има само авторитет, морален, а не паричен капитал. Днес това е по изключение.
Трябва да се докажеш на полето на парите. Ако можеш да направиш пари, значи си значим. Ако ли не – не.
Както викаше навремето един банкер, дето после го убиха, на Костов, когато последният му искаше пари за кампания – ти, като си толкова умен, къде са ти парите. Защо искаш от мене.
Не си даваше сметка горкият, че и парите, и животът му зависят от такива като Костов.
Да не бъда разбран криво. Не само от Костов. От такива като Костов.
Ако в първите избори след 89-а партиите в България искаха в листите си хора, които бяха направили авторитет и не ги питаха за банковите им сметки – писатели като Радичков, Валери Петров – примерно, да не навлизам – после това оттече.
Може ли да се сети някой за значим интелектуалец в това Народно събрание?
Да помогна – Стефан Данаилов, Нона Йотова, Вежди Рашидов са изявени дейци на културата. И Антон Тодоров, автор на няколко книги. `Ма вече не е част от тази елитна компания. И Спас Гърневски, известен пловдивски поет, той все още е.
Другото, основното, е събрано по проста формула. Колко хора зависят от тебе.
Няма значение коя партия. Това е робство, модерна форма на крепостничество.
В парламента е така, по общините е така и тази система се възпроизвежда сама.
И имаме министър-председател – генерал, президент – генерал, а в Синода ги е срам да си кажат чиновете.
А отдолу идва бодра смяна. По техния пример.
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
