Държавният дълг на България продължава да нараства, но въпреки това страната остава сред най-фискално устойчивите в Европейския съюз. Данните на „Евростат“ за края на третото тримесечие на 2025 г. очертават едновременно две тенденции: ускорено увеличение на дълга през последната година и запазване на едно от най-ниските равнища на задлъжнялост в ЕС.
Какво показват последните данни
Към края на третото тримесечие на 2025 г. държавният дълг на България достига 28,4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това представлява ръст от 2,1 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2025 г. – едно от най-големите тримесечни увеличения в ЕС, изпреварено единствено от Люксембург.
На годишна база увеличението от 4,1 процентни пункта на годишна база спрямо третото тримесечие на 2024 г. поставя България сред страните с най-силен годишен ръст на дълга, след Румъния, Полша и Финландия.
Въпреки това България остава в групата на държавите с най-нисък дълг в ЕС, заедно с Естония, Люксембург и Дания. За сравнение, средното равнище на дълга в еврозоната достига 88,5% от БВП, а в ЕС като цяло – 82,1%, което означава, че българският показател е близо три пъти по-нисък от средния за валутния съюз.
Поглед назад: как се промени дългът през годините
Исторически България поддържа ниско равнище на държавен дълг. Преди пандемията от COVID-19 съотношението дълг/БВП беше около 20%, което я правеше една от най-слабо задлъжнелите държави в ЕС.
Пандемичната криза доведе до първия по-сериозен скок – заради извънредните разходи за здравеопазване, компенсации за бизнеса и социална подкрепа. След това енергийната криза и инфлационният натиск през 2022–2023 г. наложиха нови бюджетни интервенции, включително мерки за ограничаване на цените на енергията и подпомагане на домакинствата.
Настоящото ускоряване на дълга през 2024–2025 г. се обяснява с комбинация от фактори, като по-високи бюджетни дефицити, увеличени разходи за отбрана и социални плащания и по-активна емисия на дълг за рефинансиране и натрупване на фискален резерв.
Инфлацията е важен контекст за разбирането на динамиката на дълга. След пика си през 2022 г., когато България отчете двуцифрени нива на инфлация, през 2023–2024 г. темпът на поскъпване постепенно се забави. Въпреки това инфлацията остана над дългосрочните средни стойности, което оказа двоен ефект – от една страна, по-високата инфлация номинално увеличава БВП, което механично ограничава съотношението дълг/БВП, а от друга страна тя води до по-високи разходи за индексация на пенсии и заплати, както и до по-скъпо обслужване на новия дълг заради повишените лихвени проценти в еврозоната.
Така инфлацията временно „прикрива“ част от нарастването на дълга, но създава дългосрочен натиск върху публичните финанси.
Дългът и пътят към еврото
Темата за държавния дълг е тясно свързана с процеса по присъединяване на България към еврозоната. Един от Маастрихтските критерии изисква държавният дълг да не надвишава 60% от БВП или да се движи устойчиво към тази стойност. По този показател България остава в изключително комфортна позиция.
По-сериозното предизвикателство в контекста на еврото е инфлацията, а не дългът. Въпреки напредъка в нейното овладяване, устойчивото покриване на инфлационния критерий остава ключово условие за финално решение за членство.
На фона на България контрастът с други държави в ЕС остава силен. В края на третото тримесечие на 2025 г. най-високи нива на дълг спрямо БВП са отчетени в Гърция – 149,7%, Италия – 137,8%, Франция – 117,7%, Белгия – 107,1%, Испания – 103,2%.
Тези страни са изправени пред далеч по-сериозни предизвикателства, свързани с обслужването на дълга си в условията на по-високи лихви и забавящ се икономически растеж.
Данните на „Евростат“ показват, че държавният дълг на България расте по-бързо, отколкото в предходни години, но стартовото равнище е толкова ниско, че страната остава сред фискално най-стабилните в ЕС. Истинското предизвикателство не е самият размер на дълга, а качеството на фискалната политика – дали заемните средства се използват за инвестиции и растеж или за покриване на текущи дефицити.
В контекста на инфлацията и предстоящото въвеждане на еврото, въпросът за дълга се превръща не в непосредствен риск, а в тест за устойчивостта на публичните финанси и за способността на държавата да поддържа стабилност в новата парична среда.
