Какво правехте на 31-годишна възраст? Каквото и да било то, е малко вероятно да сте се подготвяли да поемете юздите на вашата страна.
Но това е перспективата пред Себастиан Курц, наречена „Wunderwuzzi“ (грубо преведена, това означава човек, който може да ходи по водата), а за него се очаква да стане следващият канцлер на Австрия в неделя.
Описан от един политически анализатор като „зет мечта за австрийските жени от средната класа“, а от друг като австрийската версия на Еманюел Макрон и Джъстин Трюдо, възходът на Курц е толкова забележителен, колкото и невероятен.
Курц пое ръководството на дясноцентристката Австрийска народна партия (ÖVP) през май. През последните няколко месеца той преобразува партия, която е в коалиционно правителство през последните 30 години в свое движение.
Той я преименува на „Нова народна партия“, изхвърли традиционните черни краски, избра светъл тюркоазен нюанс и си постави за цел да й придаде „антиелитарен“ характер.
Курц тласна партията си вдясно от своята вече дясноцентристка позиция и зае твърда позиция по големия въпрос, доминиращ на тези избори: „имиграция“.
След кризата с бежанците през 2015 г. политическият пейзаж на Австрия се е изместил надясно – ход, който анализатори отдават на това, че в страната потърсиха убежище повече от 100 000 чужденци, бягащи от насилието в Близкия изток.
Изместване на позицията
Тактиката на Курц доведе до обвинения, че е копирал политиката на популистката, крайно дясна Партия на свободата – година след като тя почти причини политическо земетресение в Австрия.
През май 2016 г. Норбърт Хофер от Партията на свободата почти докосна президентския пост, като загуби само с 31 000 гласа от своя съперник от Зелената партия Александър Ван дер Белен.
След това Хофер оспори резултата, като принуди властите да анулират изборите заради нередности в гласуването по пощата.
Елитът се събра зад опонента на Хофер на прегласуването, избирайки Ван дер Белен за първия ляв президент на страната след Втората световна война.
Но въпреки победата на Ван дер Белен, дебатът се въртеше около Хофер, за да се гарантира, че дневният ред на Партията на свободата остава в центъра на вниманието.
Този успех не беше пренебрегнат от Курц, така че когато бяха обявени предсрочни избори след колапса на коалиционното правителство през май, той пое инициативата.
Австрийският политически анализатор Томас Хофер казва, че лидерът на партията се е позиционирал „умно“, повишавайки популярността на партията си сред десните избиратели.
„Курц успя да поеме въпросите на Партията на свободата и да ги оформя по социално приемлив начин“, казва Хофер и уточнява : „Той призова тези, които биха могли, да гласуват за Партията на свободата“.
В допълнение към подкрепата на плановете за блокиране на бежанските маршрути в Европа през Западните Балкани и през Средиземноморието, Курц подкрепи и забрана за пълното забулване на лицето (влязло в сила по-рано този месец) и обеща да се справи с радикалния ислям.
„Имиграционният въпрос превърна Курц в звезда“, добави Хофер. „Тя тласна цялата страна надясно, но животът на хората остава без промяна“.
„Повечето хора в тази страна не са засегнати от тези 100 000 мигранти. Това е по-скоро психологически проблем“.
Kурц се застъпва за намаляване на обезщетенията за мигрантите, а въпросът дали гражданите на ЕС, живеещи в страната, трябва да получат същите облаги като австрийските граждани, се превърна в гореща тема.
Томас Хофер казва, че смята, че Курц се опитва да доведе до „мека промяна“ в Австрия и в отношенията на страната в Европа.
Политическият анализатор обаче отхвърля сравненията между Курц и десния лидер на Унгария, Виктор Орбан, който беше порицан от Европейския съюз заради действията по отношение на мигрантите.
„Въпреки че Курц се опитва да разработи политики, които да направят Австрия по-малко привлекателна за мигрантите, той не иска да бъде враждебен като Орбан“, казва Хофер.
И макар Курц да може да приближи Австрия до Вишеградската група – съюз от европейски страни, критикуващи интеграцията в ЕС и имиграционната политика на ЕС – Хофер казва, че няма амбиции за напускане на съюза.
Накъде сега?
Появата на Курц на политическата сцена вероятно ще гарантира, че неговата партия ще остане в правителството, но идентичността на неговия младши коалиционен партньор остава под въпрос.
Преди година Партията на свободата изглеждаше в най-добра позиция.
За разлика от Германия, където успехът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ в последните избори предизвика сеизмичен трус, Партията на свободата отдавна е част от политическия пейзаж на Австрия.
Основана от бивши нацисти през 50-те години на миналия век, Партията на свободата става първата по рода си, която влиза в правителство в следвоенна Европа, формирайки коалиция с Народната партия през 2000 г.
Лидерът Хайнц-Кристиан Щрахе, който пое управлението през 2005 г., се опита да промени облика на партията, въпреки че обвиненията в антисемитизъм и ислямофобия продължават да са налице.
Но политическият анализатор Александра Зигъл казва, че този път му предстои по-тежка битка.“Имиджът на Партията на свободата се промени много след президентските избори“, каза тя пред CNN. „На гласоподавателите не си налага да гласуват за „лошите“ десни партии, след като могат да гласуват за“ приятелската „дясноцентристка партия и все да получат същото“.
„Позициите на партиите вече не са толкова различни. Партията на свободата се опитва да представи Курц като човек, който е просто последовател, а не лидер по въпроса за миграцията“.
Докато Партията на свободата изглежда добре поставена, за да влезе в дясно-крайно дясна коалиция, австрийските лявоцентристки социалдемократи са изправени пред тежка избирателна битка.
Сегашният канцлер Кристиан Керн имаше трудна кампания, разочарован от твърденията, че един от съветниците на неговата партия е създал сайтове в интернет, разпространяващи расистки и антисемитски истории в опит за увреждане репутацията на Курц.
Изглежда малко вероятно социалдемократите да останат в ролята си на мнозинство в коалиционно правителство, като отношенията между тях и Народната партия се подкопават от скандала.
Вместо това се очаква обществеността да даде доверието си в Курц, който се представя като „кандидат за промяна“, въпреки че е прекарал цялата си кариера в политиката.
„Kурц никога не е имал друга работа“, казва Антон Пелинка, професор в Централноевропейския университет в Будапеща. „Той е младо лице, но не е ново лице. Той говори добре и въпреки че говори за скандални теми, го прави по един мек и цивилизован начин. Той играе ролята на познавач, който се държи като аутсайдер по много възпитан начин.“
