Европейският съюз направи решителна крачка към окончателно скъсване с Русия, след като днес даде окончателно одобрение на законодателството за пълна забрана на вноса на руски природен газ до края на 2027 г. С решението политическият ангажимент, поет след началото на войната в Украйна, се превръща в правно обвързваща норма, която ще засегне енергийния пазар, индустрията и геополитическата позиция на Европа за години напред.
Мярката беше одобрена от министрите на държавите членки в Брюксел с квалифицирано мнозинство. Унгария и Словакия гласуваха „против“, а България се въздържа. Будапеща вече обяви, че ще сезира Съда на Европейския съюз, определяйки решението като заплаха за националната си енергийна сигурност.
От ключов партньор до стратегически риск
Преди началото на войната в Украйна Русия осигуряваше над 40% от потребявания в ЕС природен газ. Доставките по тръбопроводи и дългосрочните договори с „Газпром“ се разглеждаха като основа на стабилни и предвидими отношения, в които икономиката беше отделена от политиката.
Инвазията в Украйна през февруари 2022 г. обаче разби тази логика. Газът се превърна от търговска стока в геополитическо оръжие, а зависимостта на Европа – в стратегическа уязвимост.
Макар ЕС бързо да наложи санкции срещу руския финансов сектор, въглищата и петрола по море, газът остана извън санкционния режим заради опасения от тежки икономически сътресения и липса на единодушие между държавите членки.
Вместо санкции Брюксел заложи на постепенна диверсификация, увеличен внос на втечнен природен газ и ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници. Делът на руския газ в ЕС спадна до около **13% през 2025 г.**, но покупките продължиха, особено от страни с дългосрочни договори и ограничени алтернативи.
Какво предвижда новият закон
Новото европейско законодателство забранява на компаниите да подписват нови договори за доставка на руски газ и задължава прекратяването на съществуващите.
Вносът на руски втечнен природен газ ще бъде спрян до края на 2026 г., а доставките по тръбопроводи – до 30 септември 2027 г., с възможност за кратко удължаване при извънредни обстоятелства.
Заобикаляйки механизма на санкциите, който изисква единодушие, ЕС прие мярката като част от регулацията на вътрешния пазар и енергийната сигурност. Така възраженията на Унгария и Словакия бяха преодолени, а ангажиментът стана правно задължителен. При неспазване компаниите ще бъдат глобявани с до 3,5% от годишния си оборот.
България: ранен прецедент
За България днешното решение има особен контекст. Още през април 2022 г., по време на правителството на Кирил Петков, страната на практика спря вноса на руски газ, след като отказа да приеме искането на Москва плащанията да се извършват в рубли. В отговор „Газпром“ едностранно прекрати доставките.
Кабинетът тогава предприе спешни мерки за диверсификация – доставки от Азербайджан, втечнен газ през гръцки терминали и ускоряване на интерконектора с Гърция. Решението беше силно оспорвано вътрешнополитически, но превърна България в **първата държава в ЕС**, която реално прекъсна зависимостта си от руския газ.
Днешното въздържане на България при гласуването отразява по-скоро сложната позиция на страната като транзитна държава и липсата на дългосрочна политическа стабилност, отколкото принципно несъгласие с курса на ЕС.
Забраната на руския газ бележи края на модел, в който икономическата изгода оправдаваше стратегическата зависимост. Европейската комисия вече подготвя допълнителни мерки за отказ от руския петрол по тръбопроводи и от руско ядрено гориво, което подсказва, че процесът на енергийно и политическо дистанциране тепърва ще се задълбочава.
Решението няма да бъде безболезнено – цената ще се измерва в по-високи разходи, преструктуриране на индустрията и нови зависимости. Но за Брюксел посланието е ясно: енергийната сигурност вече не може да бъде отделяна от геополитиката. Русия, някога основен енергиен партньор на Европа, окончателно се превръща в част от миналото.
