Броят на загиналите, ранените и изчезналите безследно руски и украински войници за близо четири години война може да достигне 2 милиона още тази пролет, сочи ново изследване, на фона на това, че инвазията на Москва в Украйна не показва признаци на затихване.
Доклад на базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчислява, че Русия е понесла около 1,2 милиона жертви, включително до 325 000 убити, докато близо 600 000 украински военнослужещи са били убити, ранени или обявени за изчезнали.
От началото на пълномащабната инвазия, наредена от Владимир Путин, нито една от двете страни не е публикувала пълни и официални данни за загубите си, като мащабът на жертвите остава строго пазена държавна тайна.
В сряда Кремъл отхвърли доклада на CSIS като „недостоверен“, настоявайки, че единствено руското Министерство на отбраната има правомощия да оповестява информация за руските военни загуби.
Оценките на CSIS се базират на интервюта със западни и украински официални представители, както и на данни, събрани от независимото руско издание Mediazona и руската служба на Би Би Си.
По всякакви исторически стандарти мащабът на загубите е изключителен.
Анализаторите от CSIS отбелязват, че руските бойни загуби в Украйна са „над 17 пъти по-големи от съветските загуби в Афганистан през 80-те години, 11 пъти по-високи от тези по време на първата и втората чеченска война и повече от пет пъти по-големи от всички руски и съветски войни взети заедно след Втората световна война“.
Според доклада руските загуби надхвърлят украинските приблизително в съотношение 2,5 към 1 или 2 към 1. Въпреки това данните очертават мрачна картина и за Украйна, чието население е значително по-малобройно, а възможностите ѝ да понася продължителни загуби и да мобилизира нови сили са много по-ограничени.
Москва се опитва да попълва редиците си чрез щедри възнаграждения и разширен пакет от социални придобивки за новобранците. Регионалните власти предлагат бонуси за записване, които в някои случаи достигат десетки хиляди долари. Кремъл е привлякъл и хиляди мъже от Азия, Южна Америка и Африка – често чрез подвеждащи обещания или под натиск.
От своя страна Украйна изпитва сериозни затруднения да мобилизира достатъчно войници, за да попълни изтощените си части. Президентът Володимир Зеленски се противопоставя на призивите за понижаване на възрастта за мобилизация под 25 години – ход, който би бил изключително непопулярен в страната.
Въпреки огромния брой жертви и от двете страни, териториалните придобивки на Русия остават ограничени. CSIS установява, че от 2024 г. насам руските сили са напредвали със средно едва между 15 и 70 метра на ден по време на най-значимите си офанзиви – темп, който е „по-бавен от почти всяка голяма настъпателна кампания в съвременната война“.
Макар че в края на миналата година Москва постигна известен напредък в Източна Украйна и в близост до Днепропетровска област, впоследствие настъплението се забави значително заради зимните условия и силната украинска съпротива.
По данни на украинската мониторингова група DeepState руските сили са завзели 152 квадратни километра украинска територия между 1 и 25 януари – най-бавният темп на напредване от март миналата година насам.
Миналия уикенд Русия, Украйна и Съединените щати проведоха първите си мирни преговори от началото на пълномащабната инвазия на Москва, като срещата се състоя в Абу Даби. Пробив обаче не беше постигнат, а Кремъл продължава да настоява за максималистичните си искания по отношение на украинската територия.
