Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е уверен в постигането на сделка с Куба, като направи коментара си на борда на президентския самолет „Еър форс уан“ по време на пътуване от Вашингтон към Флорида. Изявлението идва само ден след като той отправи остра заплаха за налагане на мита върху всички държави, които продължават да доставят петрол на островната държава – ход, който допълнително засилва икономическия и енергиен натиск върху Хавана.
Тръмп повтори публично призива си Куба да започне преки преговори със Съединените щати, като подчерта, че Вашингтон не цели хуманитарна катастрофа, но няма да отстъпи от стратегията си на максимален натиск.
По думите му ситуацията в Куба е „изключително лоша“ – страната е без финансови ресурси, без стабилни доставки на петрол и без външната подкрепа, на която дълго време разчиташе.
Американският президент открито заяви, че кубинската икономика е съществувала благодарение на венецуелски пари и енергийни доставки, които вече няма да бъдат налични.
Действително, през 2025 г. Венецуела беше най-големият доставчик на петрол за Куба, осигурявайки около една трета от дневните ѝ нужди. Тези доставки обаче започнаха да се сриват още след затягането на американската блокада, а окончателният удар дойде след ареста на президента Николас Мадуро при специална военна операция в Каракас и последвалото му извеждане в САЩ за съдебно преследване по обвинения в наркотрафик.
С отслабването на венецуелския режим Куба загуби най-важния си стратегически енергиен съюзник.
На този фон под заплаха се оказват и останалите канали за снабдяване. Ройтерс съобщи ексклузивно още през януари, че Мексико – друг ключов доставчик на петрол за Куба – сериозно обмисля дали да продължи доставките, опасявайки се от ответни мерки от страна на Вашингтон.
Ако Мексико се оттегли, Хавана ще бъде изправена пред почти пълна енергийна изолация, което би имало катастрофални последици за икономиката, индустрията и ежедневието на населението.
Политиката на САЩ спрямо Куба се вписва в дългогодишния контекст на конфронтация, продължаваща вече повече от шест десетилетия. Въпреки това Тръмп ясно дава да се разбере, че настоящият момент е различен.
По думите на негови поддръжници Вашингтон в продължение на 66 години не е успял да „се справи“ с едва осем милиона кубинци именно заради външната подкрепа, която режимът в Хавана получава от Русия и Китай.
С отслабването на тези геополитически връзки и с прекъсването на енергийните потоци от Латинска Америка, според тази логика е настъпил моментът за окончателно икономическо пречупване на режима.
Критиците на кубинското правителство определят системата като тежък тоталитарен режим, който оцелява не благодарение на икономическа жизнеспособност, а чрез репресии и външна подкрепа.
Според тях сегашният натиск цели не толкова унищожаване на страната, колкото фалит на управляващия елит и принуждаването му да седне на масата за преговори. От своя страна Хавана традиционно отхвърля подобни твърдения, обвинявайки САЩ в икономическа война и колективно наказание над населението.
Изявленията на Тръмп ясно показват, че администрацията му вижда Куба като уязвима и притисната до стената. Дали това ще доведе до сделка или до още по-дълбока криза, предстои да се види. Едно обаче е сигурно – битката за петрола и външната подкрепа се превръща в ключовия фронт, на който ще се решава бъдещето на кубинския режим.
