В рамките на по-малко от 24 часа сюжетът около случая „Петрохан“ направи рязък завой. Полицаят, за когото публично бе обявено, че е сигнализирал за оказван натиск от страна на вътрешния министър, днес в пленарната зала заяви точно обратното – че натиск не е имало. Това поставя редица въпроси – не само по съществото на разследването, но и по начина, по който политическата информация се произвежда и разпространява.
Припомняме, че още вчера от „Има такъв народ“, буквално часове след събитието, обявиха, че министърът на вътрешните работи Емил Дечев е оказвал натиск върху полицаи по разследването „Петрохан“. Днес обаче в парламента началникът на отдел „Криминална полиция“ към ГДНП Ангел Папалезов заяви недвусмислено, че не се е чувствал притискан. Точката е в днешния дневен ред на народните представители именно по предложение на „Има такъв народ“.
„Не съм се почувствал принуден да извършвам каквото и да било извън служебните си задължения, както и не са давани никакви указания относно действията по разследването“, каза Ангел Папалезов, началник на отдел „Криминална полиция” към ГДНП по време на изслушването му в пленарна зала.
„На 22-ри февруари получих обаждане от министър Емил Дечев с негово искане да получи анотация на случилото се по разследването и по оперативно – издирвателните действия по двата случая“, каза Папалезов.
За това Папалезов е информирал прекия си началник Емил Пармаков и го помолил от своя страна да уведоми ръководството на дирекцията за предстоящата среща.
„В разговора с Пармаков и Васков уточнихме, че информацията, която мога да представя на министър Дечев, е анотация на изнесеното в двата брифинга и която е публична и позволена от наблюдаващия прокурор да бъде оповестена“, посочи Папалезов.
По думите му срещата е била в ресторант „Ниагара“, кратка – 10-15 мин, на която е представил кратката анотация и не е получил никакви допълнителни указания за разследването и за поведението на оперативните работници и разследващите полицаи.
„Единственото указание, което получих, е ангажираните с двата казуса на следващия ден да бъдем в МВР, за да може допълнително да го запознаем с хода на разследването“, добави той.
В този контекст самият вътрешен министър Емил Дечев също коментира публично появилите се твърдения за натиск и кадрови вмешателства. Той категорично отхвърли внушенията, че се намесва в оперативната работа по разследванията:
„Очевидно е, че има уплашени хора, които ме атакуват, защото не искат аз да науча истината по случая „Петрохан““, каза служебният министър.
„Политическите и медийни спекулации за мои кадрови решения по отношение на работещите по двата случая „Петрохан“ и „Околчица“ се развиха часове след поемането ми на поста. Още в понеделник разговарях с екипите, работещи по разследването и заявих, че не отговаря на истината информацията за кадрови промени, промяна в екипи, не съм поставял въпроса за търсене на дисциплинарна отговорност. Уверих служителите в това, което ще кажа и сега – не съм се намесвал и няма да се меся в това как разследващите да водят разследването, кои доказателства да кредитират, кои версии да поддържат или изключат. Не аз, а други, още преди да бъде разкрито второто убийство и може би самоубийство, други избързаха да кажат тяхната версия, да дават кино идеи какво се е случило, да засягат богословска тематика дали нещо е богоугодно“, каза още Дечев.
„Настоях за пълно и всестранно обективно разследване и за двата случая. Единственото, което съм поискал от хората, с които се видях в понеделник, беше да разкрият обективната истина, да работят по всички възможни версии, защото виждам, че обществото е под огромно напрежение. Като ръководител държа да подчертая – имам право да се запозная с всичко, което се случва в МВР, как иначе да нося отговорност, как да отговарям пред вас, ако не зная какво се случва в моето ведомство“, попита Дечев.
Тук логично възникват няколко въпроса.
Първо – откъде „Има такъв народ“ са разполагали с информация за предполагаем натиск още преди тя да бъде официално потвърдена или опровергана? По какви канали е достигнала до тях и чии интереси обслужва подобна светкавична политическа реакция? Ако източникът е бил вътрешен за системата, това означава ли, МВР целенасочено следи и докладва действията на министъра? А ако не – значи ли, че някой е прибързал с тежки обвинения без достатъчно основание?
Второ – кой казва истината? Политиците, които говориха за натиск, или самият полицай, който днес заяви в парламента, че такъв не е имало? Когато институционалното доверие е крехко, подобни разминавания само задълбочават усещането за политическа употреба на служебни, и в случая трагични, казуси.
Трето – защо ден по-късно бе организирано светкавично парламентарно изслушване, след като в продължение на 15–20 дни опозицията безуспешно настояваше за изслушване на бившия вътрешен министър Даниел Вълчев и главния секретар, които пряко отговарят за действията по случая? Тогава институционалната енергия липсваше. Сега тя се появи мигновено.
Не може да бъде подминат и по-широкият контекст. Още от първия ден разследването носи белези на политическо напрежение – от публичните изявления на представители на полицията и прокуратурата, които настойчиво насочваха към версията за самоубийство, до отказа да се работи активно по хипотезата за убийство, подкрепяна от редица експерти. В този фон внезапното желание на прокуратурата за международно разследване – нещо, което доскоро бе отказвано въпреки настояванията на ПП–ДБ – също поражда въпроси.
В крайна сметка остава и принципният въпрос: ако един министър разговаря със свой подчинен, за да получи информация по текущо разследване, това само по себе си натиск ли е – или е част от управленската му функция? Работата на министъра не е ли именно да ръководи и контролира системата, за която носи политическа отговорност?
Случаят „Петрохан“ отдавна надхвърли рамките на едно разследване. Той се превърна в тест за прозрачността на институциите, за устойчивостта на политическата система и за способността ѝ да различава фактите от внушенията. А най-важният въпрос остава отворен: ще бъде ли разкрита цялата истина – или тя окончателно ще потъне в шума на политическите престрелки?
