Най-бедният член на Европейския съюз се стреми да предложи по-ясен път към членство на Западните Балкани, за да предотврати връщането към нестабилността, която опустоши най-нестабилния регион на континента преди две десетилетия, пише Bloomberg.
България, която ще поеме шестмесечното ротационно председателство на ЕС през януари, настоява най-големият търговски блок в света да предложи по-конкретни насоки за това как Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Косово и Босна и Херцеговина могат да се присъединят към ЕС. Това обяви Лиляна Павлова, министърът на България, отговарящ за председателството на ЕС.
Докато две страни, които някога са били част част от бивша Югославия, сега са част от 28-членния ЕС, повечето от останалите се борят да се интегрират и да се присъединят към вълната от повишаване на жизнения стандарт в бившата комунистическа Европа. След десетилетие, което включва катастрофата на гръцкия дълг, пристигането на милиони бежанци и Брекзит, България планира да измести дискусията от управлението на кризи до разширяването на Общността, като се готви да председателства срещата на високо равнище през май.
„Ние не можем да променим дневния ред на Европа за шест месеца, но трябва да можем да дадем на всяка от тези страни ясен план за действие, основан на техните постижения и напредъка в решаването на техните проблеми. В противен случай разрива между регионите ще се задълбочи”, каза Павлова.
Интеграционни борби
Близо две десетилетия след най-кървавите конфликти в Европа след края на Втората световна война на Балканите, единствените страни от бившия комунистически регион, които са се присъединили към ЕС, са Словения, Хърватия, Румъния и България. Последните две остават най-бедните в блока и са критикувани, че не успяват да се справят с корупцията и да подобрят съдебната система. Недостатъците са възпрепятствали влизането в Шенгенското пространство.
В останалата част от Западните Балкани повечето държави се опитват да балансират целите си да се присъединят към ЕС и да поддържат връзки с традиционните съюзници като Русия динамика, която разделя правителствените лоялности и възпрепятства усилията за привеждане на икономиките и законите в съответствие със стандартите на ЕС.
„Нашият регион чака членството в ЕС прекалено дълго. Трябва да работим заедно, за да развием целия регион. Балканите вече не могат да бъдат буре с прах”, заяви премиерът на Република Македония Зоран Заев по време на конференция в Скопие във вторник.
Заев започна нова подготовка за присъединяване, след като пое властта и прекрати удълженото вътрешно политическо разочарование тази година. Но правителството му все още е заключено в спор за името с Гърция, която блокира опитите на съседа си да се присъедини към ЕС и НАТО.
Сърбия, която иска да бъде готова за членство в ЕС до 2020г., трябва да поправи връзките с Косово, чиято независимост от 2008г. отказва да признае. Косово се опитва да напредне, след като формира ново правителство миналия месец. Черна гора трябва да се бори организираната престъпност, за да придвижи преговорите за присъединяване. А Босна и Херцеговина, най-тежко засегната от насилственото разпадане на Югославия, трябва да укрепи публичната администрация, преди да се придвижи към присъединителните преговори след кандидатстване през 2016г.
„Странни” преговори
С началото на преговорите за членство на страната си, зависещи от съдебната реформа, премиерът на кандидатът Албания, Еди Рама, призова ЕС да започне пълноправни преговори с всяка страна в региона.
„Странно е, че някои страни преговарят, а други не. Ние сме европейци. Ние сме тук, в Европа. За нас е все по-важно да бъдем част от ЕС, но също така е важно ЕС да има нас”, каза Рама на конференцията в Скопие.
Докато Брекзит и плановете за по-задълбочена интеграция в ЕС усложняват по-нататъшното разширяване, комисарят Йоханес Хан обяви Сърбия и Черна гора за „водещи кандидати”. Той обеща да засили усилията за привеждане на страните от Западните Балкани в ЕС до 2025г.
„ЕС не е в състояние да обмисли разширяването в този момент, нито европейската общественост иска да чуе за това”, каза Весела Чернева, старши програмен директор на Европейския съвет по външни отношения.
„България все още трябва да работи в посока да убеди скептичните страни като Холандия, Дания, Германия и Франция, да чуят за проблемите на Западните Балкани”, коментира още тя.
