Решението на Доналд Тръмп да удължи морската блокада срещу Иран за неопределено време може и да не доведе до спад на световните цени на петрола, но се тълкува като признание, че по-нататъшна военна ескалация на САЩ – дори при формално примирие – крие значително по-висок риск срещу режим, който не е склонен да капитулира.
На теория военните опции на Тръмп се увеличават. Третата американска ударна група самолетоносачи „Джордж Х. У. Буш“ се очаква да пристигне в Близкия изток в рамките на дни, след като заобиколи Южна Африка. Втора група от 2500 морски пехотинци се придвижва от Тихия океан и се очаква да пристигне до края на април.
Допълнителните сили вероятно ще са налични само за кратък период, което създава натиск за тяхното използване. Не е ясно колко дълго още самолетоносачът USS „Джералд Р. Форд“, който вече е в Червено море, може да остане там, тъй като е вода повече от 300 дни.
Възможен сценарий е САЩ да се опитат да овладеят петролния терминал
на остров Харк, откъдето се товарят 90% от иранския износ на петрол, с 2000 парашутисти от 82-ра въздушнодесантна дивизия, които са в региона от началото на месеца, или с морски пехотинци, които не участват в блокадата.
Но от превземането на Харк или други по-малки острови в Ормузкия проток не би имало стратегическа добавена стойност спрямо вече установената блокада. Самото превземане би било сравнително лесно заради американското превъзходство, но задържането му и снабдяването на войските за месеци е далеч по-сложно.
Подозирам, че по-скоро биха предпочели да заплашват с въздушно или десантно нападение, отколкото реално да го извършат“, казва Матю Савил от Кралския институт за обединени служби. „САЩ имат капацитета и огневата мощ. Но заслужава ли си?“
Военният баланс: едностранна кампания, но без решаващ резултат
38-дневната бомбардировъчна кампания на САЩ и Израел срещу Иран е била едностранна в чисто военен смисъл, като най-ефективният ирански отговор е бил насочен към държави от Персийския залив.
САЩ са извършили 13 000 удара по цели в Иран, като са загубили един изтребител F-15 над страната и два транспортни самолета при последвалите спасителни операции. Израелската авиация е хвърлила 18 000 бомби в 1000 вълни.
Въпреки това според изтекли американски разузнавателни оценки военният капацитет на Иран не е изчерпан. По една оценка половината от ракетите и пусковите установки остават непокътнати, подобна е ситуацията и с ударните дронове Shahed. В сряда Иран дори е атакувал и превзел два търговски кораба в Ормузкия проток.
Над 3000 иранци са убити, включително върховният лидер Али Хаменей, но броят на жертвите не се счита за решаващ за изхода на конфликта. Режимът остава стабилен и се възприема от самия себе си като непобеден, а Революционната гвардия – която е в реален контрол – не е склонна на компромис.
Политическа безизходица и ограничени ефекти от нови удари
Не е ясно как подновяване на бомбардировките от САЩ и Израел би променило политическата динамика. По-рано през месеца Тръмп е отправял заплахи към Техеран, включително за удари по електроцентрали, мостове и съоръжения за обезсоляване на вода – действия, които бяха широко осъдени и определени от част от юридическата общност като потенциални военни престъпления.
Мащабно разрушаване на инфраструктурата би имало дълготраен ефект, но не гарантира политическо съгласие за мирни условия. Допълнителни удари срещу по-твърдолинейни ирански фигури също могат да се окажат контрапродуктивни, задълбочавайки политическата блокада. Същото важи и за надеждите за вътрешни протести.
Според анализатори съвременната история на Иран е белязана от антиимпериалистическа конфронтация със САЩ. Освен опитите да се нанасят икономически щети в Ормузкия проток и Персийския залив, Техеран има малко алтернативи, освен да разчита на изтощаването на американската стратегия.
Брайън Картър от American Enterprise Institute посочва:
Иранският режим е изключително идеологизиран. Властимащите са силно ангажирани с ‘печеленето на войната’ и са готови да понесат сериозни икономически щети.“
Ограниченията на американската военна мощ
Не се обсъжда и сухопътна инвазия: въпреки че САЩ разполагат с над 50 000 войници в региона, това е недостатъчно спрямо населението на Иран от 92 милиона души.
Иранската армия (Artesh) наброява около 350 000 души, включително 220 000 наборни войници, а Революционната гвардия – още 150 000 според Международния институт за стратегически изследвания.
Скорошни анализи показват и ограничения на американските ресурси. Центърът за стратегически и международни изследвания публикува данни за изразходваните боеприпаси след операция „Epic Fury“ – бомбардировките над Иран.
САЩ са изстреляли над 850 ракети Tomahawk (по 2,6 млн. долара всяка) от налични 3100, както и над 1000 ракети JASSM от общо 4400.
Особено засегнати са системите за противовъздушна отбрана: използвани са между 190 и 290 ракети THAAD от общо 360 (по 15,5 млн. долара всяка) и около половината от ракетите Patriot (по 3,9 млн. долара). Част от тези оръжия се заменят за 4–5 години, а САЩ трябва да поддържат запаси и за други театри на потенциални конфликти, включително Тайван и Източна Азия.
Ормузкият проток като дългосрочна зона на конфронтация
Военната логика предполага, че „битката на блокадите“ ще продължи още известно време, докато САЩ и Иран се опитват да установят контрол над Ормузкия проток и да проверят коя страна първа ще се огъне под икономическия натиск.
В такава напрегната ситуация обаче ескалацията остава реален риск. В четвъртък Доналд Тръмп предупреди, че ще „взривява“ всякакви малки ирански лодки, които бъдат засечени да поставят мини.
Авторът Дан Сабаг е редактор „Отбрана и сигурност“ в The Guardian.
