Всички помним как в средата на 90-те по кабелните телевизии ни „лекуваха” всевъзможни магове и екстресенси. Набереш импулсния номер и усмихната лелка с хипнотичен тон започва да разкрива подробности не само за семейния, но и за здравния ти статус.
Е, вече спокойно можем да кажем, че родните доктори вървят по пътя на екстрасенсите. Миналата седмица стана ясно, че медицинска помощ от разстояние вече ще могат да извършват лечебни заведения и болнични специалисти.
Телемедицината ще се прилага само в случаите, когато може да бъде гарантирано същото ниво на качество и безопасност, каквото се осигуряват и при присъствена здравна грижа. „Гаранция – Франция”, казва народът. Новият документ носи гръмкото име „първа цялостна Наредба за медицинската помощ от разстояние” и е изготвен от ресорното министерство.

В текста изрично се посочва кои дейности не могат да бъдат извършвани дистанционно – сред тях са раждане и установяване на смърт. И слава Богу!
Представяте ли си как акушерът дава инструкции по вайбър на родилката и ѝ пише в чата минута през минута да напъва. За смъртните случаи пък изобщо не искам да си представям!
В същото време служебният здравен министър доцент Околийски заяви, че подкрепя исканията на Българския лекарски съюз за спешно подписване на анекс към рамковия договор, предвиждащ 25-процентно увеличение на цените на клиничните пътеки.
Нищо не се казва по въпроса дали ще плащаме по-скъпо за телемедицинските услуги. Така де, да преглеждаш пациенти по телефона не е никак лесна работа!
Извън иронията, която в случая е напълно заслужена, положението в целия здравен сектор е толкова плачевно, че с ирония няма да се оправят нещата. Цели региони в страната са оставени без достъп до първична медицинска помощ. Недопустимо е да има откъснати населени места, в които пациентите са на 50 и повече километра от личния лекар. При инсултите и инфарктите първият час е фатален, когато в даден регион съществува само една областна болница, а спешната помощ е с перманентен недостиг на транспорт и кадри, тогава ни остава само да се молим да не ни спохожда нещо за спешното.
Всъщност здравното министерство се оказа доста недалновидно, можеше да предложи следната телефонна услуга – докато чакаш близо час да дойде линейката, да си чатиш по вайбъра с някоя млада лекарка. Действа успокояващо и току-виж инфарктът ти се разминал!
Материалът е публикуван в „Стършел“.




