Социалдемократическата партия (PSD) и националистическият Алианс за обединение на румънците (AUR) внесоха вот на недоверие срещу правителството на премиера Илие Боложан, което е поредна стъпка в задълбочаването на политическата криза в страната. Напрежението застрашава достъпа на страната до европейско финансиране и задълбочава разделението между проевропейски и евроскептични сили в парламента.
Вотът беше обявен от лидера на AUR Джордже Симион на извънредна пресконференция в парламента и идва след разпада на управляващата коалиция, в която доскоро участваха социалдемократите. Според последните политически развития именно PSD – най-голямата партия в Румъния – е изтеглила министрите си от кабинета на Боложан и е започнала съвместни действия с AUR за свалянето му, включително подготовка на обща инициатива за вот на недоверие и евентуално ново мнозинство в парламента.
Политическо разместване: между проевропейския център и националистическата опозиция
Правителството на Илие Боложан, лидер на Национално-либералната партия (PNL), беше изградено като проевропейска коалиция с участието на PSD, реформаторски формации и партии на етнически малцинства. То трябваше да стабилизира страната след период на политическа нестабилност и рекорден бюджетен дефицит в ЕС, както и да гарантира изпълнението на условията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Разпадането на коалицията обаче променя баланса. Социалдемократите, които формално се позиционират като център-лява, все по-често се възприемат като прагматична, но нестабилна сила, склонна към тактически съюзи.
AUR, от своя страна, е категорично националистическа и евроскептична партия, често сравнявана с крайнодесни движения в ЕС и определяна като „протръмпистка“ по линия на външнополитическите си симпатии към изолационистки и суверенистки модели.
В този контекст политическата ос в Румъния се изостря: проевропейският лагер около Боложан срещу временен съюз между левия PSD и националистическия AUR – комбинация, която до скоро изглеждаше малко вероятна.
Евросредства под риск и напрежение около ПВУ
Кризата има и пряко финансово измерение. Европейската комисия вече е блокирала или забавила части от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за Румъния заради неизпълнение на реформи, свързани с бюджетната дисциплина, управлението на публичните разходи и съдебната система.
Страната остава с един от най-високите бюджетни дефицити в ЕС, което е сред основните аргументи на Боложан за въвеждане на строги фискални мерки.
Именно тези мерки – повишаване на данъци, съкращения в администрацията и замразяване на разходи – са в основата на политическото недоволство, особено сред социалдемократите, които ги определят като социално несправедливи.
В същото време бизнес средите и европейските институции ги разглеждат като неизбежни заради риска от финансова дестабилизация и загуба на европейско финансиране.
Изборният фон и ролята на президентските избори
Настоящата криза не може да се отдели от последните президентски избори, които пренаредиха политическата сцена. Победата на реформаторски и проевропейски кандидат, подкрепен от част от дясноцентристките сили, беше възприета като сигнал за ограничаване на влиянието на националистическите партии, включително AUR, която остана в опозиция, но с нарастваща обществена подкрепа.
В същото време социалдемократите загубиха част от влиянието си в изпълнителната власт, но запазиха силно парламентарно присъствие, което сега използват като лост за натиск върху правителството.
Исканията за сваляне на кабинета са мотивирани от няколко линии: икономическата политика на строги ограничения, забавянето на реформи по ПВУ, политическото напрежение между коалиционните партньори и опитите за преразпределение на властта между основните партии.
Към това се добавя и стратегическият интерес на PSD да се позиционира отново като централна управляваща сила, включително чрез възможни съюзи с AUR.
На този фон правителството на Боложан остава формално на власт, но с ограничена парламентарна подкрепа и нарастваща несигурност за бъдещето си. Предстои решаващ вот на недоверие, който може да пренареди политическия модел в Румъния – между проевропейска стабилизация и завой към по-радикализирана опозиционна конфигурация.
 и националистическият Алианс за обединение на румънците (AUR) внесоха вот){kind=link}