Служебното правителство поиска от Еврокомисията ново отлагане на срокове по Плана за възстановяване и устойчивост, след като България отново не успя навреме да изпълни ключови ангажименти, свързани с реформата на антикорупционната комисия.
Залогът е сериозен – ако договорените условия не бъдат изпълнени, страната рискува да загуби или да ѝ бъдат временно задържани 215 млн. евро европейско финансиране. Искането идва в момент, в който София очаква и одобрение на четвърто плащане по Плана за възстановяване на стойност до 900 млн. евро.
Поредно забавяне по стара тема
Проблемът около антикорупционната комисия не е нов. Реформите, които Брюксел очаква, трябваше да бъдат приети още през миналата година.
Основният акцент е промяна в начина, по който се избира ръководството на комисията, така че институцията да бъде освободена от политически зависимости и да отговаря на европейските стандарти за независим контрол.
Вместо това предишното Народно събрание предприе обратен ход. През януари мнозинство, формирано от ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН, реши да закрие КПК.
Така България не само не изпълни поетите ангажименти, а създаде ново институционално препятствие пред европейските средства.
Нов законопроект и преговори с Брюксел
В средата на април служебният кабинет одобри преработен законопроект за комисията, който предвижда нов модел за избор на ръководството.
Малко след това София е поискала от ЕК антикорупционният етап от плащането да бъде изместен напред във времето, за да не бъдат изгубени средствата.
Вицепремиерът по европейските фондове Мария Недина заяви, че разговорите с Брюксел продължават активно и че има „положителни сигнали“ за компромисно решение.
От страна на Европейската комисия също беше даден внимателно позитивен знак – според говорител на институцията приемането на новия законопроект „по принцип би могло да премахне причините за задържането на част от средствата“.
Това означава, че окончателното решение ще зависи не от намеренията, а от реалното приемане на закона и от неговото съдържание.
Защо тези пари са критични
В началото на април България официално подаде искане за четвъртото плащане по Плана за възстановяване. Максималният му размер е 900 млн. евро. Целта на кабинета е средствата да бъдат получени до края на юни.
Тези пари вече са разчетени в няколко чувствителни сектора. С тях се планира модернизация на болници, продължаване на проекта за медицинските хеликоптери за спешна помощ, изграждане на нови домове за възрастни хора, както и ремонти на училища, детски градини и студентски общежития.
На практика спорът около КПК вече не е само институционален. Той пряко засяга инвестиции в здравеопазване, образование и социална инфраструктура.
Новото мнозинство и политическият натиск
След изборите от 19 април новото Народно събрание започва работа на 30 април. В него „Прогресивна България“ на Румен Радев ще разполага с пълно мнозинство от 131 депутати.
Това създава нов политически контекст. За първи път от години едно управление ще има възможност бързо да прокарва законодателни промени без сложни коалиционни договорки. Именно затова темата за ПВУ вероятно ще бъде първият тест за ефективността на новата власт.
Една от водещите фигури в новото мнозинство – Иван Демерджиев – вече заяви, че сред първите приоритети на бъдещото правителство ще бъде отключването на европейското финансиране.
Старият български проблем: пари срещу реформи
Случаят с Плана за възстановяване отново показва дългогодишния български модел – европейските средства се очакват бързо, но реформите, които ги отключват, се отлагат до последния момент.
Брюксел отдавна настоява, че финансирането не е безусловно. То е обвързано с реални промени – особено в сферата на върховенството на закона, независимите институции и борбата с корупцията.
За България следващите седмици ще бъдат решаващи. Ако новият парламент приеме убедителна антикорупционна реформа, страната може да получи стотици милиони евро още през лятото. Ако отново последват политически маневри и забавяне, рискът е не само финансов, а и репутационен – още едно доказателство, че София трудно превръща обещанията в работещи институции.
