Щети след украинска въздушна атака в провинциален район в околностите на Москва, Русия. 18 юни 2026 г.
Щети след украинска въздушна атака в провинциален район в околностите на Москва, Русия. 18 юни 2026 г.

Десетки украински дронове са били насочени към Москва и околностите ѝ през изминалата нощ, като украинските сили за втори път тази седмица са поразили една от най-големите петролни рафинерии в Русия.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев е нанесъл нов удар по голямата петролна рафинерия в Москва, определяйки операцията като „напълно справедлив отговор“ на руските атаки срещу украински градове.

„Напълно справедлив отговор на руските удари по нашите градове и населени места и още един важен резултат от работата на нашите войници срещу обекти, които поддържат руската военна машина“, написа Зеленски в Телеграм, цитиран от Ройтерс.

По думите му украинските сили са атакували също цели в Ростовска област и в окупираните от Русия територии на Украйна.

Информацията за атаката срещу Москва беше потвърдена и от кмета на руската столица Сергей Собянин. Той съобщи, че през нощта е била извършена „масирана“ украинска атака с дронове срещу града, при която е бил обстрелван и Московският нефтопреработвателен завод (МНПЗ).

„Военновъздушните сили продължават да отбиват масирана атака. Няколко дрона успяха да ударят МНПЗ“, написа Собянин в Телеграм.

По-късно кметът уточни, че руската противовъздушна отбрана е унищожила около 180 дрона, насочени към Москва. Според руското Министерство на отбраната, цитирано от агенция Интерфакс, общо 555 украински дрона са били свалени над различни руски региони през нощта.

Още във вторник рафинерията в московския район „Капотня“ беше атакувана при мащабно украинско нападение с дронове. Съоръжението е сред най-големите петролни рафинерии в Русия.

Междувременно въздушна тревога заради опасност от ракетна атака беше обявена и в Новгородска област. Това е първото подобно предупреждение в региона.

Зеленски: Ако Украйна гори, Москва също ще гори

Украйна ще продължи да нанася ответни удари срещу Русия, заяви президентът Володимир Зеленски пред журналисти в Брюксел, цитиран от Укринформ.

По думите му тези действия са не само отговор на атаките срещу мирни украински градове, но и средство за оказване на натиск върху Русия с цел прекратяване на войната.

„Украйна не иска войната и никога не я е искала“, подчерта Зеленски, като добави, че това е известно както на международните партньори на страната, така и на Русия.

Той предупреди, че ако Украйна продължи да бъде подложена на разрушителни атаки, Москва също ще понесе последствията.

„Ако Украйна гори, Москва също ще гори“, заяви украинският президент, подчертавайки необходимостта от прекратяване на агресията и слагане на край на войната.

Зеленски посочи, че успешният удар срещу Москва е бил отговор на последната руска атака срещу Киев, включително нанесените щети на Киево-Печерската лавра. Той отбеляза, че въпреки трите пръстена на противовъздушна отбрана около руската столица, украинските сили продължават да са способни да поразяват цели в Москва.

Според него отговорът на Украйна трябва да бъде „силен и справедлив“, а ако руският президент Владимир Путин не желае да прекрати войната, Киев няма да остане пасивен и ще продължи да отвръща на ударите.

България и жестовете към Кремъл

Събитията от последните седмици поставят все по-сериозно въпроса дали войната не навлиза в етап, в който Русия постепенно губи част от стратегическото си предимство. Украинските удари по цели дълбоко във вътрешността на Русия, включително срещу ключови енергийни обекти в Москва, показват нарастващи възможности на Киев да нанася щети далеч от фронтовата линия. Анализи на западни военни центрове и независими наблюдатели сочат, че през последните месеци руското настъпление е значително забавено, а на отделни участъци Москва дори отчита териториални загуби.

Паралелно с това продължават и ударите по руската енергийна инфраструктура, които увеличават икономическия натиск върху Кремъл. Според редица анализатори руската икономика остава устойчива, но изпитва все по-сериозни структурни затруднения заради продължителната война, санкциите и нарастващите военни разходи.

На този фон неизбежно възниква и въпросът за външнополитическата ориентация на България. Ако тенденцията към отслабване на руските позиции се запази, разумно ли е София да изпраща сигнали, които могат да бъдат възприемани като жестове към Кремъл? В последните месеци правителството на Румен Радев създава впечатление за дистанциране от общата европейска линия спрямо Русия.

И ако войната действително навлиза в период на стратегическо изтощение за Русия, всяко бъдещо българско правителство ще трябва внимателно да прецени дали краткосрочните политически послания към Кремъл не биха могли да се окажат дългосрочен геополитически пасив за страната, който да ни изпрати в периферията на Европейския съюз.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук