Снощи бившият президент на България Петър Стоянов (1997–2002 г.) публично заяви подкрепата си за Андрей Гюров на предстоящия президентски балотаж. В интервю за предаването „Лице в лице“ по bTV той подчерта, че решението му е продиктувано преди всичко от принципни политически убеждения, на които е останал верен през цялата си кариера.
Стоянов беше категоричен, че в политиката трябва да има последователност, ясни позиции и вярност към ценностите, които човек е отстоявал през годините. Той обясни, че не би могъл да подкрепи Илияна Йотова заради дългогодишната ѝ принадлежност към БСП — политическа сила, спрямо която самият той винаги е заемал противоположна позиция.
„Защото в политиката трябва да има ясни, принципни и постоянни позиции“, заяви Петър Стоянов.
Бившият държавен глава уточни, че подкрепата му за Гюров е напълно доброволна и не е била поискана нито от кандидата, нито от неговия предизборен щаб.
Днес към тази принципна позиция се присъединиха и бившият президент Росен Плевнелиев, както и бившите министър-председатели Бойко Борисов и Иван Костов. С подкрепата си за Андрей Гюров те на практика загърбиха порочната политическа формула „непоискана подкрепа не се дава“, зад която българските политици често прикриват нежеланието си да поемат ясна публична отговорност.
Този път политическите различия и противоборствата от миналото отстъпиха пред необходимостта от категорична позиция по въпросите на националната сигурност и геополитическата ориентация на България.
Бивши президенти, министър-председатели, министри, висши военни, дипломати и общественици излязоха с общ призив за единство по въпросите на националната сигурност и подкрепа за кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев.
В документа, публикуван във Facebook профила на Илиян Василев – бивш посланик в Русия, се посочва, че националната сигурност трябва да стои над партийните различия. Подписалите настояват за единство около ясната оценка на заплахите, решителна защита на националните интереси и пълноценно участие на България в общата отбрана на ЕС и НАТО.
Според тях страната не трябва да чака нов инцидент с потънал кораб, атака срещу инфраструктура, атентат или човешки жертви, за да осъзнае мащаба на риска. Те обвиняват президента и правителството, че подценяват заплахата и не подготвят България за адекватна реакция, като по този начин създават предпоставки за нови атаки, вместо да възпират агресора.
В призива се отправят критики заради отказа, според подписалите, да бъде призната руската заплаха, включително в прилежащата зона, и да бъде посочена отговорността на Кремъл за ескалацията в Черно море. Те предупреждават, че недостатъчното използване на българските отбранителни способности и ресурсите на съюзниците увеличава уязвимостта на страната и геополитическия риск.
„Недостигът на способности може да бъде компенсиран от съюзниците, недостигът на политическа воля – не“, се казва в документа.
Авторите на призива смятат, че последните събития показват колко скъпо може да струва убеждението, че руският президент Владимир Путин може да бъде омиротворен чрез отстъпки. Според тях последиците вече засягат не само военната и геополитическата сфера, но и българските граждани, бизнеса, търговията и сигурността на корабоплаването до и от българските пристанища.
Те критикуват и отправените към Румъния упреци за свалянето на руски дронове, като посочват, че България разчита на северната си съседка като съюзник.
В документа се обръща внимание и на искането на Путин НАТО да се върне към границите отпреди 1997 г. Според подписалите това би означавало връщане на България и Източна Европа в руската сфера на влияние и излизане на цяла Източна Европа от Алианса.
Те обвиняват Илияна Йотова и Румен Радев, че не коментират тази заплаха, и твърдят, че българското общество е лишено от реалистична оценка на опасността заради повтарянето на позиции, които според тях съвпадат с тези на Кремъл и противоречат на оценките на ЕС и НАТО.
На този фон подписалите призовават всички, които се определят като патриоти и защитници на европейския и евроатлантическия избор на България, да гласуват за Андрей Гюров и Георги Кандев.
Според тях това е единствената реална възможност да бъде спряно „плъзгането към международна изолация и поредна национална катастрофа“. Те заявяват, че България има нужда от политическа противотежест и коректив на политиката на Румен Радев.
В заключение авторите подчертават, че различията и противоречията от миналото не трябва да пречат на общите действия пред настоящите заплахи. Те настояват страната да не остава без институционален и политически коректив на най-високо равнище.
Сред подписалите призива са:
- Бившият президент Росен Плевнелиев
- Бившите министър-председатели Бойко Борисов, Иван Костов и Николай Денков
- Кметът на София Васил Терзиев
- Бившите министри – Аню Ангелов , Атанас Запрянов, Бойко Ноев, Валентин Радев, Велизар Шаламанов, Даниел Митов, Корман Исмаилов, Меглена Кунева, Надежда Нейнски, Николай Василев, Николай Ненчев, Николай Свинаров, Румяна Бъчварова, Тодор Тагарев и Трайчо Трайков
- Висши офицери от резерва и запаса – Генерал-лейтенант Димитър Илиев, Вицеадмирал Георги Фиданов, Генерал-майор Любен Стойков Пандев, Генерал-майор Стефан Димитров, Бригаден генерал Динко Иванов
- Дипломати и общественици – Валери Рачев, Весела Чернева, Евгения Колданова, Илиян Василев, Радан Кънев, Стефан Тафров
Документът е с дата 30 октомври 2026 г., София.
