Вълна от обществено и политическо недоволство предизвикаха предложените от управляващите промени в Закона за личната помощ. Родители на деца с увреждания, лични асистенти, неправителствени организации и представители на различни парламентарни формации се обявиха срещу законодателната инициатива на „Прогресивна България“, която поставя под въпрос трудовите права и доходите на десетки хиляди хора. Допълнително напрежение предизвика фактът, че толкова чувствителни промени са внесени без предварително обществено обсъждане със засегнатите семейства.
Предложенията, внесени от депутати от формацията на Румен Радев, предвиждат съществена промяна в начина, по който личните асистенти ще бъдат наемани, осигурявани и възнаграждавани. Сред най-оспорваните текстове са замяната на досегашните трудови договори със специален вид договори, премахването на обвързаността на възнагражденията с минималната работна заплата и отпадането на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит.
Според противниците на законопроекта това не е просто административна реформа, а промяна, която може да засегне пряко социалната сигурност на хората, посветили ежедневието си на грижата за свои близки с тежки увреждания.
Особено остри са реакциите на родителите, за които личната помощ не е обикновена професия с фиксирано работно време, а денонощна отговорност. Много от тях нямат реална възможност да започнат друга работа, тъй като децата или възрастните им близки се нуждаят от непрекъсната подкрепа.
ГЕРБ: Недопустимо посегателство върху трудовите права
Една от най-категоричните реакции дойде от ГЕРБ-СДС. Народният представител Илияна Жекова определи предложенията като сериозен удар срещу хората, които ежедневно полагат грижи за близки с увреждания.
Според нея прекратяването на действащите трудови договори и преминаването към нова форма на правоотношения ще доведе до загуба на важни социални гаранции. Жекова предупреди за опасността личните асистенти да останат без право на платен годишен отпуск, без осигуряване за безработица и без допълнително възнаграждение за прослужено време.
От ГЕРБ настояха спорните текстове да бъдат оттеглени, като подчертаха, че подобни решения не могат да се вземат без участието на хората, които ще понесат последствията от тях.
Лидерът на партията Бойко Борисов също отправи критики към управлението на Румен Радев, поставяйки промените в контекста на по-широкото недоволство от социалната и икономическата политика на кабинета.
ПП-ДБ: Не може да се отнемат права без разговор със засегнатите
Сериозни възражения изразиха и от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
От „Продължаваме промяната“ обявиха подписка в защита на личните асистенти. Депутатът Венко Сабрутев разкритикува управляващите, че вместо да се съсредоточат върху злоупотребите в здравеопазването и фалшивите решения на ТЕЛК, насочват законодателните си усилия към ограничаване на правата на хората, които се грижат за най-уязвимите.
Според него премахването на съществуващите трудови гаранции поставя семействата в още по-несигурно положение.
От „Демократична България“ също се противопоставиха на законопроекта.
Елисавета Белобрадова постави акцент върху липсата на обществено обсъждане и неяснотите около новите договори. Тя предупреди, че родителите на деца с увреждания не са получили реална възможност да участват в изработването на предложенията, въпреки че именно те ще бъдат сред най-пряко засегнатите.
БСП: Не наказвайте хората, които и без това живеят трудно
Критики към законодателната инициатива отправи и председателят на БСП Крум Зарков. В своя публична позиция той подчерта, че грижата за човек, който не може да се справя самостоятелно, представлява тежък и обществено значим труд, който заслужава признание и защита.
Зарков предупреди, че ограничаването на осигурителните права може да има дългосрочни последствия, включително върху възможността личните асистенти да получават достойни пенсии.
Според лидера на социалистите опитите за бюджетни икономии не бива да се правят за сметка на хора, които и без това се намират в изключително трудно положение.
Той призова народните представители да не допускат предложените изменения да се превърнат в действащо законодателство.
ДПС: Държавата посяга на достойнството на най-уязвимите
От ДПС също изразиха несъгласие с промените.
Депутатът Айтен Сабри определи предложенията като посегателство върху достойнството на хората, които полагат грижи за болни родители, деца и други близки с увреждания.
Тя оспори аргумента на управляващите, че новият режим ще осигури по-голяма гъвкавост и възможност за допълнителна заетост.
Според Сабри подобно обяснение не отчита действителността, в която живеят много семейства. За родител, чието дете се нуждае от постоянна помощ, възможността да работи на още едно място често съществува единствено на теория.
Неправителствени организации и родители предупреждават за тежки последици
Недоволството далеч не се ограничава до политическите партии. Организации, защитаващи правата на хората с увреждания, родители и лични асистенти изразиха сериозни опасения от предлаганата реформа.
В социалните мрежи се разпространяват протестни позиции, в които се поставя въпросът защо държавата предприема толкова мащабна промяна без предварителен диалог с хората, които ежедневно осигуряват жизненоважна грижа.
Сред основните притеснения е премахването на автоматичната връзка между минималната работна заплата и възнаграждението на личните асистенти.
Досегашният механизъм осигурява предвидимост при увеличаването на доходите. Предложеният нов ред ще постави размера на заплащането в по-голяма зависимост от ежегодните бюджетни решения.
Допълнителен проблем е отпадането на добавката за трудов стаж и професионален опит, която досега представлява част от доходите на асистентите.
За много семейства дори сравнително малко намаление на месечните средства може да означава сериозни затруднения при покриването на разходите за лекарства, рехабилитация, медицински консумативи и ежедневни нужди.
Родители напомнят, че грижата за човек с тежко увреждане не приключва след осемчасов работен ден. Тя често включва хранене, къпане, придвижване, прием на медикаменти и постоянна готовност за реакция при спешна ситуация.
Именно затова идеята за по-гъвкава заетост се посреща с недоверие от част от засегнатите семейства.
В публичното пространство вече се обсъжда и организирането на протести срещу законодателните промени.
Управляващите дадоха заден и уверяват, че доходите няма да намалеят
На фона на засилващото се недоволство министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова се опита да успокои личните асистенти. Тя заяви, че няма да бъде допуснато намаляване на възнагражденията им и че новият модел ще запази осигурителния стаж и основните им права.
По думите ѝ промените целят да разширят възможностите повече хора да бъдат лични асистенти, включително представители на професии, за които съществуват ограничения при сключването на допълнителни трудови договори.
От „Прогресивна България“ също защитиха законопроекта.
Депутатът Иван Янев увери, че родителите на деца с увреждания ще могат да продължат да се грижат за тях като лични асистенти, а новият режим ще позволи на част от хората да съчетават тази дейност с друга работа.
Управляващите представят предложенията и като възможност за по-ефективно използване на публичните средства.
Според представените разчети се очаква промяната да доведе до икономии за бюджета от около 228 млн. евро през 2027 година.
Точно този финансов ефект обаче поражда допълнителни въпроси сред критиците на реформата. Те настояват да бъде обяснено как ще бъдат реализирани толкова значителни икономии, ако доходите и социалните права на личните асистенти действително останат непокътнати.
Големият въпрос: Кой ще плати цената на реформата?
Спорът около Закона за личната помощ постепенно се превръща в един от най-сериозните социални конфликти пред управлението на Румен Радев.
Причината е, че предложените изменения засягат не само хората, които получават възнаграждение като лични асистенти, но и техните близки, за които тази грижа често е единствената възможност да водят относително нормален живот.
За управляващите реформата е начин да се разшири достъпът до асистентска дейност и да се промени съществуващият модел на финансиране.
За противниците ѝ обаче тя крие риск от ограничаване на вече придобити трудови и социални права, без да предлага достатъчно ясни гаранции срещу влошаване на положението на засегнатите.
Особено остър остава въпросът защо толкова чувствителни законодателни промени не са били предварително обсъдени с представителите на хората с увреждания.
На този фон обещанията на социалното министерство засега не успяват да разсеят съмненията.
Предстои да стане ясно дали управляващото мнозинство ще се съобрази с нарастващия обществен и политически натиск, или ще продължи с приемането на спорните текстове.
Едно обаче вече е очевидно – опитът за промяна на системата за лична помощ, без предварителен разговор с хората, които зависят от нея, предизвика съпротива, която трудно може да бъде пренебрегната.
