„Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България…това би било една пакостна и с тежки политически последствия за страната мерка…Тя би лепнала на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ѝ тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигуро ще има нужда да прибегва в бъдещите свои международни отношения…Малките народи не могат да си позволят свободата да пренебрегнат тези аргументи, които, каквото и да става в бъдеще, винаги ще си останат едно силно, може би най-силното оръжие, останало на тяхно разположение“.
Написал съм го на 23 март 2017 година и беше публикувано в тогава прохождащия сайт „Дебати“. Това е цитат от писмото на Димитър Пешев, сложило началото на спасяването на българските евреи.
И след това:
„А се сетих за Димитър Пешев, понеже Бойко Борисов каза, че в България може да стане като Крим. И за президента Радев, чийто език не се обръща да каже, че Русия незаконно окупира Крим. И Корнелия също. Между другото, дори и наричаните пуделите на Путин Лукашенко и Назърбаев не признават анексирането на Крим. А не го признават, понеже си дават сметка, че може да са следващите.
Което ме навежда на мисълта, че казахстанските и белоруските комунисти са по патриоти от българските.“
Половин година по-късно говорителката на руското външно министерство рече, че не Димитър Пешев, а Червената армия е спасила евреите.
Сега президентът Радев, който не е променил позицията си за Крим и където му падне сгода се обявява за падането на санкциите срещу Русия, рече, че това е или непознаване на историята, или провокация. Премиерът Борисов, който също обича да се изказва за падането на санкциите, благоразумно мълчи, но вицепремиерката Захариева се изказа горе-долу както президента.
Русия е велика сила и напоследък демонстрира, че не е склонна много да се съобразява с ограничаващи фактори. Но когато получава резонен отговор, често се вижда принудена да отстъпи. Понеже засега възможностите ѝ са по-малки, отколкото способността ѝ да се перчи и да плаши.
Но когато усети отсреща слабост, Русия го тълкува еднозначно: може да продължи.
Затова Путин рече, че азбуката е македонска, а сега Захарова говори каквото говори. Клакьорите им в България викат ура и че Русия е права, дори когато ни плюе в муцуната.
Но с тия управници и с мучащите възторжено към Москва техни избиратели това и ни се пада.
