Интервю с Антоанета Василева от Фондация „Асоциация Анимус“ по повод „Седмицата на бащата”. Инициативата се провежда за на пети пореден път. В цялата страна между 6 и 12 ноември бащи и деца прекарат качествено време заедно, което идва да напомни, че бащите и другите значими за децата мъже създават едната част от вселената за своите деца, допълнена, разбира се, от техните майки.
Здравейте! Проектът се провежда за пети пореден път. Разкажете ни малко повече за него?
Здравейте! Идеята се роди в контекста на един по-глобален проект на MenCare „Да бъдеш баща”. В периода 2013г. – 2016г., той е реализиран от 10 неправителствени организации в коалиция, а самата световна кампания се провежда в повече от 40 държави на 5 континента. „Седмицата на бащата” е продължение на тази инициатива. През следващите три години ще продължим да обръщаме внимание на темата за бащинството с втори проект, защото наистина е важно бащите да бъдат активни в живота на децата.
А как се отбелязва кампанията, какви инициативи се провеждат?
В рамките на тази „Седмица на бащата”, се провеждат много различни инициативи. Включиха се училища и читалища от цялата страна. Преди няколко дни в Пловдив една пекарна отвори вратите си за бащи и деца, които пекоха заедно хляб. В Ямбол едно от училищата организира една смела дискусия между бащи, учители и деца, на тема „Домашното насилие”. Защото акцентът с този проект и със следващия, който предстои в следващите три години, е ролята на бащата в намаляването на насилието между децата и над децата. Ние вярваме, че силата може да се проявява по различен начин. И със сигурност физическата сила не е най-добрият пример. И ако един баща учи детето си как да се справи с конфликтни ситуации чрез собствен пример, чрез игра, да му покаже, че може да се премине през една ситуация без да е необходимо да има сбиване, повишаване на тон и т.н. Тогава децата много по-лесно и по-подготвено влизат в реалния живот – в училище, в детската градина, на улицата.
В огромен позитив за детето е, баща му да бъде по-активен в живота на детето. И това нещо се поставя именно в равенството между половете, а не в изместването на ролята на майката. Тази кампания няма за цел да измести нейната роля. По-скоро ми се струва, че в нашето общество няма много отделено място за бащата. Свикнали сме дори в детските градини, когато децата направят нещо ново или нарисуват нещо, дори учителите ги стимулират с „покажи го на мама”. А истината е, че и двамата родители са еднакво важни за детето. Но много често самият баща не може да си даде сметка, колко е важен той за емоционалния свят на детето. Едно дете, за да расте емоционално и психически здраво, то трябва да получава внимание и от двамата си родители.
Какви са вашите наблюдения относно ролите на майката и на бащата? Равно поставени ли са в семейството, в семейните задължение и разбира се, в грижата и възпитанието на детето?
Появата на дете в семейството, почти винаги предизвиква малка криза, защото самите отношения трябва да се пренаредят. И поради природата на отношенията между майката и бебето, на един мъж не му е лесно да си извоюва територията. Често се наблюдава, че бащите по една или друга причина остават по-изолирани от живота на детето. Но тук идва и ролята на майката, която да даде пространство бащата да се прояви като такъв и да участва в живота на детето от най-първия му момент.
Редица изследвания доказват, че детето формира връзка с майката още докато е в корема й. Но не само. Ако бащата проявява отношение, то може да се научи да разпознава и неговия глас, докато още е в корема. Мъжете могат да бъдат много полезни, много активни – от смяната на памперса до разходките в парка с бебето. Това са моменти, които на пръв поглед не изглеждат нищо особено и често не си даваме сметка, че именно те формират връзката между бащата и детето. И това важи с еднаква сила без значение дали детето е момче или момиче.
От психологична гледна точка, какво най-често се забелязва при децата, които са отгледани без мъжката фигура в семейството?
Като цяло детето винаги страда, когато единият родител отсъства или е по-отдалечен в грижите, защото това дебалансира неговия вътрешен свят. Емоционалният и психическият свят на детето се формира еднакво силно и от майката, и от бащата. Ролите, които се създават съзнателно или не в семейството, му помагат то да расте уверено, с чувството, че е обичано. И когато поради някаква причина единият родител отсъства, този баланс е нарушен. Създава усещане за неувереност, по-трудно прави контакт с външния свят, с другите хора. И истината е, че именно бащата създава тази увереност, детето да се справя гъвкаво със ситуациите отвън. Ако дадена двойка се раздели, това не отменя ангажимента на бащата. Бащинството е за цял живот. Няма пречка, дори и при разделени родители, бащата да прекарва време с детето, да си разказват истории, да правят някакви определени неща заедно.
Защо според Вас в обществото е прието, че ролята на бащата е на строгият родител, на по-респектиращия, на този, който дава наказания и т.н., докато на майката се възприема като по-любяща, по-мила, по-нежна. Защо се създават такива стереотипи и рамки?
Това са едни стереотипи, които са свързани с нашето патриархално общество. И тук аз виждам един парадокс, защото от една страна българското общество е патриархално, но от друга страна във възпитанието на децата сме един матриархат. Върху майката падат основните отговорности за грижите и възпитанието на детето, в училище и в детските градини основно жени са възпитателките.
В другите страни има по-добър баланс между мъже и жени в образователната система. И това също създава определени стереотипи в съзнанието на детето. Добре е бащата да разбере, че той може да е по-строгият, но няма нищо вредно в това да показва емоциите си – да бъде разочарован, да бъде тъжен. Това учи детето как баща му се справя с емоциите и му помага да разбере собствените си чувства и да ги овладява, и показва.
Свързани статии:
СЕДМИЦАТА НА БАЩАТА – Най-отговорното забавление и най-забавната отговорност е да бъдеш баща
