Посочете верния отговор на въпроса – Какво е общото между Уди Алън, Роман Полански, Кевин Спейси и Дъстин Хофман?
А – четиримите са изключителни кинотворци
Б – носители са на наградата Оскар
В – обвинени са в сексуално посегателство над малолетни
Затруднявате се, всички ви се струват подходящи? Да, този въпрос има повече от един верен отговор. Всъщност и трите са верни и по някакъв перверзен начин вкарват тези гениални актьори и режисьори в обща печална статистика.
Историята на Холивуд винаги е била съпътствана от скандали със секс, наркотици, изневери, пари, изнудване , еднополова любов, СПИН, блудства и самоубийства. Но подобна масова истерия, като тази от преди месец срещу един от най-влиятелните продуценти Харви Уайнстийн, никога не се е разразявала.
Всички знаем началото – в първите дни на октомври разследване в сп. „Ню Йоркър“, правено 10 месеца и базирано върху интервюта с 13 жени , разкрива, че те са жертви на сексуалния тормоз на Уайнстийн. С най-големи подробности научихме за случки в хотелски стаи и на снимачни площадки, където интимните ласки, еротичните масажи и секс услугите в широк спектър са били цената за получаване на роля в престижна продукция.
Сред оплакалите се са някои от най-изкусителните , успешни и богати актриси – Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Ашли Джъд, Кейт Бекинсейл … Знаем развръзката – Харви Уанстийн беше уволнен от продуцентската компания, на която е съосновател, изключен от Американската академия за киноизкуство, която присъжда наградите Оскар, изритан от жената си, а самият той обяви, че влиза в клиника за лечение. И това развитие звучеше като справедливо възмездие срещу нахалния, ненаситен и извратен Уайнстийн, при това дебел и откровено неприятен тип. Ако не беше последвала нова вълна от събития.
Писателката Ана Греъм Хънтър разкри пред „Холивуд рипортър“ , че двойният носител на „Оскар“ Дъстин Хофман ѝ е налетял, когато тя била непълнолетна. Случило се през 1985 година по време на снимките на филма Death of a Salesman, а самият Хофман тогава на 48 години, ѝ посегнал.
В общия хор от пострадали и душевно съсипани бивши девици Стивън Сегал също не беше пощаден . В рамките на няколко часа екшън звездата от 80-те и 90-те години получи удари от три свои колежки- Джулиан Маргулис , Порша де Роси, Джени Маккарти , които го обвиниха в сексуален тормоз.
Някогашният актьор Доминик Браши пък направи изявление, че Чарли Шийн също е нападнал непълнолетно момче. Случката се разиграла през 1986 г.,на снимките на филма „Лукас“, когато едва 19-годишният Шийн във видимо неадекватно състояние след употрбена на наркотици , посегнал на 13-годишният тогава Кори Хайм. Самият Хайм, вече покойник, пазил съсъпващата го тайна до края на живота си.
Като гръм от ясно небе се изсипаха обвиненията на Антъни Рап срещу едно от най-изтънчените и интелектуални лица на Холивуд Кевин Спейси. Когато бил само на 14, 26-годишният Спейси се опитал да се възползва сексуално от него по време на купон в апартамента му. Последваха признания от съкрушения Спейси за сексуалната му ориентация и разкази от близки, които отдавна знаели, че е гей и младите момченца го привличат.
Американската писателка и сценаристка Джесика Тайш пък отправи обвинения срещу известния холивудски актьор Ричард Драйфус, като каза, че е “злоупотребил сексуално“ с нея преди 30 години.Тук вече ефектът на доминато се задейства с пълна сила, защото само няколко дни по-рано синът на Драйфус пък обвини Кевин Спейси в сексуален натиск в миналото. Очевидно, за да подкрепи Антъни Рап и подсили ефекта от думите му и без да подозира, че след седмица собственият му баща ще влезе в същата центрофуга.
Тази вирусна вълна, в която май не остана неизнасилен, като към момента чисти като сълза са едва ли не само актьорите Тръмп и Рейгън, можеше да има и положителен ефект за имунната система на шоубизнеса. Да активизира съпротивителните му сили, да влее антидот в отровения от поквара организъм на Холивуд, ако не се беше случило нещо, надминаващо по безумието си дори сексуалното извращение.
Новината , че Кевин Спейси ще бъде „изрязан“ от готовия вече филм на Ридли Скот „Всички пари на света“, превръща вируса в пандемия с труден за прогнозиране брой жертви. Филмът вече е напълно завършен, премиерата му е планирана за 22 декември и е изумителна лекотата и съглашателството, с което Кристофър Плъмър приема „да презаснеме набързо“ сцените на Спейси. Мотивите за това са прозрачно ясни – идва битката за „Оскарите“ и хич, ама никак няма да е печелившо да влезеш в тях с филм, чийто главен актьор е морално деградирал, компрометиран, абе презряно копеле.
Междувременно Спейси е уволнен от сериала „Къща от карти“ и излъчванията на филма са спрени, няма да му бъде връчена и присъдената специална награда „Ейми“. Нещо повече, вече се говори за евентуалното заличаване на Спейси от други, по-отдавнашни ленти. Почти като в сталинските времена, когато Йосиф Висарионович изтрива от кадри и титри лицата и имената на сценаристи дисиденти и врагове на партията.
От Кевин Спейси може да бъде поискано всичко – да посипе главата си с пепел, да отиде в манастир, да плати тлъсто обезщетение на Антъни Рап и сие, да поеме разходите по лечението им след постравматичния стрес, да бъде кастриран … Но да бъде заменян от други актьори във вече напълно готов филм, да бъде изчегъртан от стари продукции – звучи абсурдно.
Устройването на народни съдилища е маниер на други режими и други епохи. Превръщането на Холивуд от център на разврата в столица на морала идва too much. И е време някой да извика : „Спрете тази самоубийствена за киноиндустрията война, защото от нея никой няма да излезе в бяло“.
Замерянето с кал постига като ефект всеобщо оцапване. Утре никой няма да си спомня кои бяха блудниците и кои блудстващите , ще остане само спомена за гадна оргия. Ще се намери ли смелчага да се изправи срещу застрашителната лавина и кой ще е той? Предстои да видим . А Мястото на Кевин Спейси е на снимачната площадка и никъде другаде. Поне докато няма влязла в сила присъда.
„Цялата история с Уайнстийн е дълбоко печална за всички, замесени в нея“ – казва Уди Алън. А на него, ветерана в сексуалните престъпления, трябва да му се вярва.
