Светът в момента е доминиран от най-различни лидерски капризи – от активизирането на регионалните сили в Близкия изток до последния ядрен тест на Северна Корея.
В речта си във Вашингтон, държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън изложи тезата си защо гласът на Съединените щати, в геополитически аспект, е отслабен,
Тилърсън, който следващата седмица ще е на обиколка в Европа, изтъкна и няколко основни приоритета на новата президентска администрация, които пряко засягат Европа. Те обаче не съответстват на целите на самата Европа.
Единството спрямо руската заплаха и ангажиментът на САЩ в областта на отбраната на Европа, бяха основни теми в речта на Тилърсън. Той спомена за допълнителните 1,4 млрд. щатски долара, които Съединените щати искат да отпуснат за „Европейската инициатива за възпиране”, подета от президента Барак Обама, чиято цел беше да изгради повече доверие сред съседите на Русия, че САЩ са готови да ги защитят при евентуална руска агресия.
Инициативата включва още 150 млн. лева, предназначени за Украйна.
Русия обаче не е основният политически въпрос в западноевропейските столици. Руската военна заплаха не беше увеличена на фона на изборите в Холандия, Франция, Австрия и Германия, проведени тази година.
За някои европейки политици, които подкрепят нюансираната руска политика – като германските социалдемократи, например – е лесно да открият неточности в думите на Тилърсън.
„Санкциите, които ЕС наложи на Москва заради Минск, ще останат в сила, докато Русия не обърне внимание на действията, които доведоха до това положение”, каза държавният секретар на САЩ.
Санкциите всъщност не бяха наложени, за да принудят Русия да изпълнява т.нар. Мински споразумения, а по-скоро заради незаконното анексиране на Крим.
„Кризата в Украйна даде ясно да се разбере, че как енергийните доставки могат да бъдат използвани като политическо оръжие”, каза Тилърсън въпреки, че след началото на кризата, износът на руски природен газ за Европа през Украйна е нараснал.
Забележките на държавния секретар на САЩ могат да бъдат възприети по съвсем друг начин – като опит американците да си пробият път да продават газ в Европа или че САЩ се опитват да блокират руските газови проекти като „Северен поток 2”.
Тилърсън вече няколко пъти спомена, че Америка иска да изнася повече газ, за да гарантира, че „никоя държава извън енергийния съюз на Европа няма да използва ресурсите си” с лоши цели.
Макар че тази реторика е добре приемана в Полша и Балтийските държави, Западна Европа се интересува повече от постигането на енергийните си цели, отколкото от геополитиката на доставките на газ.
В средносрочен план, това изисква преминаване от въглища към газ като гориво за електроцентралите.
Европейците се интересуват и от плащането на по-ниски цени в една икономическа сфера, в която Русия се е доказала като по-добра алтернатива от САЩ.
Американците обаче не се интересуват от плановете за „чиста енергия”.
Освен това, най-големият проблем на Европа не е Русия – това е имиграцията и стабилността в Близкия изток и Африка.
Тук Тилърсън не може да предложи много. Той спомена, че ЕС е поел ангажимента за хуманитарна помощ по време на сирийската война
В речта си той показа, че САЩ не може да се справи с надлежните проблеми на Европа като терористичната заплаха и имиграцията, а говори по-скоро за руската заплаха.
Какво точно ще се случи по време на тази изключително важна визира на държавния секретар в Европа, предстои да разберем. Още по-интересен е моментът на пътуването му – към този ден в САЩ упорито се разпространяват слухове, че Тилърсън може да бъде сменен.
