Много харесвам т.нар. американска южняшка литература. Може би си ми объркани литерутарните понятия, но съм включвал там Карсън Макалърс, Фокнър, Стайнбек и най-вече любимия ми Робърт Пен Уорън, когото знам наизуст.
На български Уорън с еталонния си роман „Цялото кралско войнство“ беше преведен от Тодор Вълчев, но почнах да осъзнавам прелестта на този свят и благодарение на Кръстан Дянков, с когото имах възможност да си общувам в началото на 90-те на миналия век.
За съжаление и той с оказа милиционер, както много други, на които съм се възхищавал и възхищавам. Едното няма общо с другото, също за съжаление.
Във „Войнството“ главният герой Джек Бърдън описва битието си на журналист. Разказва за работата си в „Кроникъл“, влиятелен щатски вестник. Тогава, казва Бърдън, работех в „Кроникъл“, имах собствена колонка. И бях ас.
Четох го в ученически години, бях силно повлиян и поисках да съм журналист, което не ме е напускало. Съм колкото мога.
Към края на миналия век го бях докарал почти като Джек Бърдън. Работех в „Демокрация“, имах собствена колона. И бях ас.
Във вестника работеха свестни хора, с нормални инстинкти и усещахме, че СДС си сменя клетките, става подобие на комунистите. Главна редакторка ни беше Невен Копанданова, бях ѝ заместник, а отвътре ни идеше да бъдем опозиция на комунизирането.
И тогава, беше около Великден 2000-ата, излязоха серия статии – не сме ги координирали, насърчавали – просто не сме ги спирали, нямаше цензура – в които обяснявахме, че тогавашната троица под Костов – Бисеров, Цонев, Бакърджиев – копае гроба на партията, на идеята, че СДС може да бъде нещо различно от комунистите.
Брадвата дойде веднага.
Идва един ден Невен в редакцията и вика – Костов ме помоли да подам оставка. – И що? – Бакърджиев му казал, че ако не я уволни, ще разцепи парламентарната група. Тогава Евгени имаше 27 софийски депутати – или нещо такова – и ако те се отдръпнеха, СДС оставаше без мнозинство.
Викам – Невен, ние нямаме парламентарна група, нека те уволни. Не давай оставка.
Но тя беше лоялна. Ние сме такива.
Тръгнах си с нея.
Сетих се за тези истории покрай бутафорния вот на БСП срещу сегашното правителство.
Досега, с изключение на Филип Димитров, няма случай правителство да си е отивало по този начин. Няма да се случи и сега.
Да кажа само за Бакърджиев, понеже ми е симпатичен и си оправихме отношенията. От тази троица само той не се продаде. Цонев и Бисеров се. Съм го оценил.
Искам да кажа.
Вот на недоверие в България е безсмислено упражнение и може да стане само, ако има вътрешен пробив. Напазарувани депутати, голяма промяна в обществените нагласи, изпуснат контрол.
Нищо такова няма сега.
Борисов контролира ситуацията. Опозицията не може да даде повече. Не може да купи, но най-вече не може да предложи нещо принципно различно.
Ще е така, както е.
Засега.
И четете Уорън, помага.
