Миналата година минах близо 5000 километра из Европа, общо 11 държави. Карах (със собствената си кола) и във Франция, но предимно в Елзас. Пролетта ми дойдоха две глоби – една от Австрия (Линц) за превишена скорост и друга от Падуа, Италия, за неправилно паркиране.

Тази година карах само във Франция, с кола под наем, основно в околностите на Тур.

Колата я взехме на летището в Париж и до Тур, 250 км (и с някои отклонения) платихме малко повече от 25 евро ТОЛ такси, по около 1 евро на километър.

В Тур установих, че „Гугъл“ дава алтернативни маршрути, без такси и се възползвах. Минах около 1000 километра без пари, иначе щеше да ми струва около 100 евро.

Пътната система във Франция е хубаво организирана. Маршрутите без такси са даже по-къси като километри от тези по магистралите, но искат малко повече време – примерно десетина минути отгоре на всеки 100 километра. Но ако си във ваканция, даже е приятно.

Като правило държавните пътища са безплатни, тези с частно финансиране са с такси.

И чета, още докато бях там, че българското правителство е отпуснало още 90 милиона лева за въвеждане на ТОЛ системата в България плюс вече дадените 180 милиона.

Много ми е трудно да хвана логика в напъна на българските властници да въведат ТОЛ (освен човешкото желание да се усвоят едни пари от едни хора), а и все още не съм съвсем наясно как точно ще работи цялото това нещо.

То и управляващите не са съвсем наясно, та началото на тази „печатница за пари“ се отлага.

Щяло да има 200 или повече ТОЛ врати по магистралите и първокласните пътища.

Как ще се отрази на трафика – да кажат Лиляна Павлова и Николай Нанков, основните идеолози на „реформата“.

Никой досега не е обяснил внятно как ще караме по пътищата, ще има ли алтернативи, колко ще струва, освен че досега са похарчени близо 300 милиона.

Удивително е как хората преглъщат мерки и специалисти, които от птичи поглед не разбират какво правят и само увеличават и без това растящия хаос.

В Словения например има ТОЛ портали, вероятно са останали от някакъв експеримент или от югославско време. Но не се ползват. На влизане в страната всеки трябва да си купи винетка. На теория има дневна винетка, на практика се продава само двуседмична за 15 евро – или за по-дълъг срок. Полицията гледа с бинокли дали имаш винетка или нямаш.

Няма портали, няма ПОС терминали, персонал, който да взима пари.

В България се лутаме вече не помня колко време. Ту винетки, ту ТОЛ, ту и двете, и пътен данък и каквото там се сетиш.

Пътищата, макар да се подобрили значително, в по-голямата си част, сравнени с Европа, па и с Балканите, са отвратителни. Алтернативните маршрути, което между другото е абсолютно задължително, ги има само на картата.

И вика премиерът Борисов – това е печатница за пари.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!