Българската енергетика е като в онзи виц за зарята. Стои, стои и току … гръмне. Или руснаците вдигат цената на газа, или друго нещо…Но с какво са виновни руснаците, че нашите политици купуват газа според нефтения индекс, не според спотовия пазар, е друг въпрос.
Последната енергийна димка беше за цената на електричеството на борсата. Управляващите успяха да докарат част от търговците на ток до фалит и да опънат нервите на индустриaлните потребители. За капак те пуснаха и КЗК по петите на търговците, за да дадат обяснение за ситуацията, нищо че браншът напрупал 70 млн. лв. загуби.
Търговците на ток на свободния пазар бяха изкарани виновни за повишението на цените на електричеството за бизнеса с между 50 и 90 процента. Реално те са последното звено по веригата на уж свободния енергиен пазар между производителите и купувачите. Казваме „свободен“ под условие, защото нека не забравяме, че освен търговци и клиенти, в него има и производители. Това са двете дружества на държавната НЕК – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ ‘Марица-Изток“-2.
Към търговците на ток се посипаха обвинения за картел и едва ли не за заговор да повлекат българската икономика към дъното, тъй като подобно повишение ще доведе до домино ефект и цените на почти всички стоки ще се увеличат значително. Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните електроенергийни консуматори, заяви, че нищо на пазара на предполага драстичното поскъпване и го обяви за спекулативно. За първото вероятно е прав, а изводът за спекулация може да се окаже прибързан.
В духа на Стаменов се изказа и Делян Добрев, бивш енергиен министър от първия кабинет на Борисов, сега депутат от ГЕРБ и председател на парламентарната енергийна комисия. Той уточни, че група търговци са си напазарували евтина електрическа енергия и сега рекетират бизнеса. Ексминистърът посъветва даже предприятията да се върнат към регулирания пазар, за да спаднат цените на електроенергията.
Нарочените за виновни, търговците на електричество на свой ред обвиниха държавните електроцентали, че не предлагат дългосрочни доставки на свободния пазар, което не им позволява да изпълнят договорите си с клиентите и води до въпросния скок на цените. Според позицията им, двете дружества на НЕК създават дефицит на дългосрочното предлагане на електричество, което съсипва бизнеса. Една част от търговците са се оттеглили от пазара, други са били отстранени, а останалата започнала да предоговаря условията на доставките. От Министерството на енергетиката са на мнение, че НЕК не крие тока, но признават, че държавните дружества имат задължение да продават на борсата само определени количества ток, но нямат възможност да сключват дългосрочни договори.
Всъщност либерализацията на пазара на електричество у нас е фасадна: тя въведе повече конкуренция при електроразпределителните дружества и търговците, т.е. на изхода на системата, но входът й е нереформиран. Там стои държавния монополист НЕК.
Ако наистина се цели либерализация и конкуренция, тя трябва да започне от производителите и след това да се пренесе към т.нар. крайни снабдители (ЕРП-тата) и търговци. Иначе, част от лошите практики, натрупани през последните години се запазват и изкривяват пазара.
НЕК има четири основни направление на дейност (производство на електроенергия, продажба по регулрани цени, инвестиции, продажба по цени на едро), които не са отделени в дружества и по този начин не е ясно кои от тях генерират дефицити и кои – не. КЕВР призна преди около две години половина (средата на 2015) за налични дефицити в продажбата на енергия по регулирани цени и в инвестиционната дейност, като и в двете направления загубите са от по 3 млрд. лв. В годишните отчети на компанията тези дефицити не се виждат – всичко е в един кюп. В края на 2016-та задълженията бяха разсрочени и от краткосрочни, се прехвърлиха като дългосрочни, но с това не изчезнаха, а само временно се скриха от отчетите. За останалите две направления – производство на електроенергия и продажба на едро, обаче не се знае нищо. Не е изключено и по тези дейности да са натрупани задължения, например във връзка с изграждането на депо за отпадъци от АЕЦ „Козлодуй“, тъй като разходите за отработеното ядрено гориво не се отчитаха. За да се реши проблемът с хроничните загуби на НЕК, компанията трябва да се раздели на четири отделни дружества, според дейностите…Това е слонът в стаята, който управляващите отказват да видят.
