Путин спечели толкова безапелационно президентските избори в Русия, че много наблюдатели казаха: това не бяха никакви избори, тъй като хората там нямаше между кого и какво да избират, затова гласуваха за стария-нов държавен глава. Да, може да се направи и такава констатация. Но ако е вярна, то следва да бъде продължена и със следния извод: щом това не са избори, то са своего рода плебисцит, референдум с негласния въпрос: „Одобрявате ли досегашната политика на президента Путин?”.
И 76,69% от гласоподавателите очевидно отговориха: „Да, одобрявам”. След такъв висок процент на одобрение всеки политик, естествено, ще има картбланш и развързани ръце да действа така, както намери за добре. В случая – да продължи по начина, по който действаше през последните няколко години, особено на международната сцена. Известно е, че тъкмо демонстрацията на сила и твърдост в световната политика особено помпа самочувствието на руснаците, те затова и харесват Путин, така че няма причини да се смята, че след изборите той изведнъж рязко ще смени поведението и подхода.
Тъкмо обратното – своеобразният „мандат” за продължаване на великодържавната политика ще задължи Путин и през следващите шест години да маневрира в тази плоскост, такива са доминиращите очаквания в руското общество. Впрочем тези настроения се долавяха и от всички социологическите проучвания преди изборите – голямото мнозинство от населението на Русия смята, че тяхната държава и след вота трябва да продължи сегашната си външна политика, която то възприема като външна политика на една възродена велика сила.
Нова студена война?
Такива са реалностите, харесват ли се те или не. И понеже на Запада със същата доза сигурност не се харесват, един от резултатите от победата на Путин ще бъде още конфронтация с неопределена продължителност и трудно предвидими последици.
„Скаралата се със Запада Русия ще продължи въпреки всички естествени прегради и ограничения да развива сътрудничеството с Китай, в определена степен – с Иран и други азиатски партньори. Отношенията със западните държави ще останат същите или ще се влошат”, писа американският аналитичен център „Стратфор” в своя прогноза за световната политика през 2018 година. „Отношенията на Русия със Запада през следващите шест години власт на преизбрания за четвърти път за президент Путин могат да се влошат, могат да останат в сегашното лошо състояние, но е почти изключено изведнъж да се подобрят – така смятат дори неутрално настроените към Русия западни наблюдатели”, обобщава в анализ веднага след руските избори и Би Би Си.
Възможно е да е така, макар че една нова шестгодишна студена война не би била особена новина. Може да се припомни на по-младите поколения европейци, израснали в обстановка на мир, благоденствие и липса на т.нар. блоково противопоставяне, че студената война между САЩ/Западния блок и СССР/Източния блок продължи поне 25-30 години: от 1946 г., когато Чърчил с речта си във Фултън въведе понятието „желязна завеса”, до разведряването през първата половина на 70-те г. на ХХ век, че и след това. Какво са в сравнение с това някакви си шест години?
Въпросът тук е дали тази по-висока степен на конфронтация е обективно неизбежна, дали от нея имат полза и двете страни.
Същите западни експерти по Русия като цяло смятат, че да, конфронтацията със Запада е политически изгодна и дори задължителна за Путин и управляващия в Кремъл елит. Експертите отново се позовават на социологическите изследвания, които сочат, че мнозинството руснаци възприемат противопоставянето и като резултат, и като средство за възстановяване на статута на Русия като велика държава. Самият Путин вероятно смята точно така, след като е убеден, че основната грешка на Русия в отношенията със Запада се е състояла в това, че е му се е доверявала прекалено много. „А вашата грешка е в това, че вие възприехте това доверие като слабост и злоупотребихте с него”, каза той на американски журналист по време на Валдайския дискусионен форум през октомври м.г.
От друга страна особено САЩ, но и сбогуващата се с Евросъюза Великобритания, не само не искат да допускат прекомерното укрепване на Русия, но се възползват от вдигнатата от Путин топка, за да възстановят позагубеното при президентството на Обама влияние (тук разбира се ще се сблъскат и с все по-силното и нескрито недоволство от тези опити на динамично развиващия се Китай, също на Индия, Иран, защо не и Турция).
В по-малка степен конфронтацията отговаря на интересите на двигателите на ЕС Германия, Франция, Италия, на другите по-малки и слаби европейски държави, но те нямат особени възможности и ресурс за самостоятелни действия.
Бойните полета
Поне четири са основните предизвикателства пред поредния президентски мандат на Путин, където в една или друга посока ще се материализира конфронтацията със Запада. Всяко едно от тях представлява Гордиев възел, да не говорим, че в много отношения те се преплитат и са взаимно свързани и зависими.
- Сирия (Близък изток). През последните 25 години Русия на практика беше изтласкана от Близкия изток, там тотално доминираха САЩ и Западът, особено след окупацията на Ирак, т.нар. Арабска пролет и „цветните революции” в региона. Сега, след като оказа безценна за режима на Башар Асад помощ и благодарение на нея той оцеля, Русия се връща ако не като първостепенен, то до голяма степен като равностоен фактор там. Трудно ще бъде изместена и неглижирана, след като не само се сдоби с военноморска и военновъздушна бази в Сирия, но успя да привлече в антиамерикански (антизападен) сговор Иран, Турция, други регионални играчи.
Проблемът за Путин е дали Русия ще е способна дълго време да носи огромното финансово и военно бреме на това участие. За това, както и за по-нататъшното засилване на военната мощ, ще са необходими кардинални промени в руската икономика, която по принцип е „ахилесова пета” на Русия и традиционно е най-слабото звено от триадата „дипломация, армия, икономика”.
- Украйна (Донбас, Крим). Това е най-опасното бойно поле в отношенията със Запада и ако има нещо, заради което има риск потенциалната студена война да прерасне в гореща, то това на първо място вероятно е тъкмо Украйна.
Причините са много, но основната е, че Русия ще продължи да смята Украйна за едва ли не за полагаща й се по наследство сфера на влияние и ще разглежда всеки следващ опит за приобщаването й към Запада/НАТО като пряка заплаха за собствената си сигурност. Непосредствената близост и наличието на многобройно компактно рускоезично население ще улесняват действията на Москва. Русия не дава никакви признаци, че ще прекрати помощта за сепаратистките Донецка и Луганска републики, без която те не могат да съществуват, нито че има каквото и да е намерение да преговаря за промяна на статута на анексирания Крим.
От друга страна Западът е инвестирал прекалено много в сегашната власт в Киев, за да си позволи с лека ръка да я зареже на произвола на съдбата, а и самата власт по същите причини е настроена крайно отрицателно към всяка идея за помирение с Москва. Всичко това вещае продължаване на острата конфронтация, която тук ще се изразява и в понякога мащабни и кръвопролитни бойни действия.
- Отношенията с администрацията на американския президент Тръмп. Трудно е да се прогнозира развитието на руско-американските отношения през следващите няколко години. Една от причините е че руската политика и позиции са познати и донякъде предвидими, докато при Тръмп продължават резките и понякога трудно обясними обрати в политиката, кадровите промени не винаги изглеждат логични. Намеренията за смяна на държавния секретар Рекс Тилърсън с директора на ЦРУ Майк Помпео и съответното назначаване на тази длъжност на Джина Хаспел (Помпео е смятан за ястреб, но Хаспел е загадка не само за руснаците, но и за западноевропейците) не е сигнал за смекчаване на американската твърдост спрямо руските амбиции за реванш в геополитически аспект.
Но и Тръмп до голяма степен е с вързани ръце в областта на външната политика – не е приключила борбата за надмощие с Конгреса, не е приключило и разследването на обвиненията за предполагаема намеса на Москва в президентските избори в САЩ.
„Напрежението между Русия и САЩ ще продължи да расте… Вашингтон даваше сигнали, че може да увеличи натиска върху Русия чрез различни мерки, включително чрез ожесточаване на санкциите и доставки на летално оръжие на Украйна. Ще расте и напрежението поради неопределеността в системата на договори за ракетно-ядрените оръжия… САЩ, от една страна, продължават изграждането на системата за противоракетна отбрана в Европа и Азия, от което недоволства Москва, от друга страна Вашингтон подозира Москва в нарушаване на договора за ликвидация на ракетите със среден и по-малък обсег и заплашва с контрамерки”, пише в споменатата прогноза на „Стратфор”.
Може да се предположи, че, поне в първите месеци на поредното си президентство Путин ще бъде доста внимателен в отношенията с администрацията на Тръмп и, за разлика от Сирия и Украйна, ще действа винаги не с едно, а доста повече на ум.
- Западните санкции. Върху Русия те определено действат силно неблагоприятно, през последните няколко години за първи път се появи трайна тенденция на спад на жизненото равнище на руското население. Това е известно и на Запада и затова този инструмент ще продължи да се използва по негова преценка и инициатива. Тук Путин няма много възможности за маневриране и ще бъде в състояние на отбрана.
САЩ вероятно ще въведат и тази година допълнителни санкции срещу руския политически, военен и икономически елит, като ще се възползват от приетия миналото лято закон за санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея. На свой ред Евросъюзът ще продължи действието на досега приетите санкции, но едва ли ще подкрепи новите санкции на САЩ, особено след наложените американски мита върху вноса на различна европейска продукция. Разбира се, възможно е тази позиция да се преразгледа в зависимост от разследването на отровителството на бившия двоен агент Скрипал.
Енигмата „руска икономика”
Отделно важно предизвикателство, от което зависи постигането на външнополитическите цели, е реформата (развитието) на руската икономика. Това е и най-голямата загадка за решаване през следващия президентски период на Путин. „Отговорността толкова огромна държава с такива неизчерпаеми природни ресурси да има толкова слаба икономика е върху президента”, справедливо отбелязва испанският в. „Ел Паис”.
Състоянието й в момента зависи и до голяма степен е функция на три основни фактора: добив на петрол и природен газ и техните световни цени; военните разходи и западните санкции. Може да се предположи, че единственият константен показател в тази „тройка” ще останат военните разходи; без да поддържа високото им ниво Русия моментално ще загуби всякаква световна тежест. Тя не е в състояние да контролира напълно приходите от продажба на нефт и газ, нито ефекта от санкциите, така че не е ясно дали, как и на каква цена ще успява да осигурява задължителните и постоянно високи военни разходи.
Перспективите не са розови, съдейки по един анализ на държавната Външноикономическа банка. Според него през тази година икономиката ще отбележи ръст от 1,8%, а през 2019 г. този показател ще падне на 1,1%. При това световната цена на петрола през 2018 г. средно ще бъде 60 долара за барел, но догодина ще падне на 50 долара за барел.
