На кръгла маса, посветена на спасяването на еврейската общност по време на Втората световна война, президентът на България от периода 1997-2002 година Петър Стоянов окачестви спасяването на българските евреи като „уникална история“ във време, когато много по-големи нации не посмяха да го направят. Бившият държавин глава заяви, чо този акт е „частта на българския народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни“.
Спасяването на българските евреи само по себе си е невероятен факт, но историята за спасяването им също е невероятна.
„Страхът от смазващата военна машина на Хитлер се е загнездил дълбоко в българското съзнание тогава. Малко преди това Югославия е прегазена само за няколко дни. Идеята, че България може да се възправи срещу Хитлер се струва абсурдна на голямата част от българското население – припомни историческите фактори Петър Стоянов – Те смятат една политика, която да бъде на границата на неутралитета, която хем да позволи да си върнем земите, населени с българи, хем да не ни опозори до край. Тази политика е била и личната политика на Цар Борис III. Законът за защита на нацията е подписан през януари 1941 г. от Цар Борис III, а септември Богдан Филов, като министър-председател, подписва Тристранния пакт и България става член на Хитлеристка коалиция“.
Експрезидентът посочи, че хората, които по-късно спасяват евреите са част и от този процес, процесът на изработване на Закона за защита на нацията, на подписването и приемането му от НС, както и одобряването от НС на подписването на Тристранния пакт.
„Това прави историята за спасяването на българските евреи уникална. Тя не е история само бяла, тя е черно-бяла история, което я прави много по-истинска, отколкото блудкавите захаросани истории, които във вид на митогеми ни бяха поднасяни по време на комунистическия режим“, убеден е Петър Стоянов.
Въпросът, по думите му, с беломорските и македонските евреи и до ден днешен ще остане една рана в българската история.
„Съгласен съм с крайния извод, че българският народ няма никакви основания да се срамува за това, което се е случило. Българският народ трябва да съжалява и с дълбока скръб да отчита този факт“, смята Стоянов.
Той запита какво може да искаме от българските правителства по онова време, когато в центъра на просветена Европа евреи биват изпращани в концлагери, където измират. Това се случва не само в Германия, а и във Франция и Полша. Възможностите на доброто по онова време са били изключително лимитирани, подчерта бившият президент.
„Героизмът на Димитър Пешев и Петър Михалев, владиците от Светия Синод и всички останали, можеше да бъде възможен само в страна, чието население, е изконно толерантно и хуманно. Това е един от най-големите капитали на малка нация като българската… Във времето, когато България кандидатства за членство в ЕС една от тезите, които поддържах е, че имаме величава култура, която не е известна на Запада, но сме спасили 48 000 човешки живота във време, в което нации, наричащи себе си велики, не дръзнаха да го направят. Това е частта на моя народ в общата европейска цивилизация и това трябва да се помни“, заключи Петър Стоянов.
Бившият президент е известен като радетел на евроатлантическата солидарност и проевропейския път на България. В своя мандат, а и след него, той проведе множество инициативи, които спомогнаха България да спечели достатъчно доверие, за да бъде приета впоследствие в НАТО и Европейския съюз.
