Броят на българите между 30 и 34 години, които имат висше образование леко се е понижил през последната година, но все още остава близък до средните за Европейския съюз.
Общо 33,1% от българите са получили поне една академична степен. За сравнение този процент в ЕС е 39,7. Това показват данните на европейската статистическа служба „Евростат”.
Проучването на статистическата агенция е във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие на образованието, които са насочени основно към осигуряване на достъп до качествено образование през всички етапи на живота.
И младите, и възрастните хора трябва да имат нужните умения за пазара на труда, достойна работа и възможност за развитие на предприемачеството, посочват още от Организацията.
Най-много висшисти в България е имало през 2016г. – 33,8% от хората между 30 и 34 години.
РАННО ОТПАДАНЕ НА УЧЕНИЦИ
Сред показателите, които се следят от „Евростат” по повод целите за образованието на ООН, е ранното напускане на образователните структури.
От данните за България е видно, че през 2017 година 13,2% от младите българи (на възраст между 18 и 24 години) са напуснали преждевременно училище. Този процент е по-нисък в ЕС – средно 10,6% от европейските младежи не са завършили училище.
Тенденцията за целия Европейския съюз е положителна – през 2002г. 17% от европейските деца са отпадали от образователната система.
България съвсем не е страната с най-много ранно напускащи училище младежи, макар че и тук тенденцията е положителна.
Най-много деца са отпаднали от училище в Малта (18,8%), Румъния (18,3%) и Испания (18,2%).
НИТО УЧАТ, НИТО РАБОТЯТ
За съжаление, страната ни е сред челните позиции по отношение на младежи от 15 до 29 години, които нито учат, нито работят. През 2016г. техният брой е около 22,4%.
Пред нас е единствено Италия, където в същото положение са 24,3% от младите хора.
Най-малък е броят на незаетите и неучащите в Холандия – едва 6,3%. Средно в ЕС този процент е 14,2.
РАБОТА СЛЕД ОБРАЗОВАНИЕ
През 2016 година 72% от завършилите своето образование намират работа скоро след дипломирането си, сочат още данните за България за възрастовата група 20-34 години.
Средно за ЕС нивото е 78,3%, но в страни като Малта, Холандия и Германия този процент е над 90, докато в Гърция едва около половината от завършилите наскоро младежи успяват да намерят работа.
Статистиката показва слаб интерес на завършилите към повишаване на квалификацията. През 2017 година само 2,3% от българите във възрастовата група от 25 години до 64 години са участвали в някаква форма на обучение.
На дъното в ЕС е Румъния с 1,1%. Средното за ЕС ниво е 10,9%, но в Швеция 30% от хората в тази възрастова група се обучават допълнително. Сред лидерите са и Финландия и Дания, където този процент достига 27 на сто.
