Видях за първи (и единствен, да не тръгне приказка) път Леонид Решетников преди около две години. Беше в България за канонизацията на Свети Серафим, Чудотворец Софийски. Говореше хубав български и показваше познания за българската политическа (най-вече) действителност.
Злите езици разправят, че тогава се видял с Корнелия Нинова и номинирал Румен Радев за президент. То пък взе, че стана.
Тази година Леонид Петрович ни посети отново.
След това последваха: искане на правителството за мандат за „Белене“, решението на Синода да не праща попове за 1000-годишнината на Охридската архиепископия и посещението на президента Радев в Русия.
Правителството демонстративно не прати министри с президента. От това следва, че обявеното от руския президент Путин в Сочи посещение на министър-председателя Борисов в близките дни е било ясно отпреди.
При което в спешен порядък Москва е уредила посещение на на Радев. Допълнително – в същия ден Путин имаше оповестена доста по-рано среща с индийския премиер Нарендра Моди.
Да се видиш с Индия се планира поне 12 месеца по-рано и не върви да туряш българския президент в този ден. Колкото и България да ти е близка на сърцето.
Но стана.
Навежда на мисли. Че посещението на Радев е уредено в последния момент и в отговор на по-рано уговорено посещение на Борисов. Та да не се издърпа русофилското килимче изпод краката на президента.
В смисъл – да иде при Путин преди Борисов. Понеже иначе кремълският ореол помръква.
Не съм правил специални анализи, но Румен Радев ползваше откровена русофилска реторика и получи твърди гласове по тази линия. Се вижда от бръснещ полет.
Резултатът е гаден. Румен Радев си затвърди статута на русофил. Снима се с Путин, влезе в потока.
България беше унизена.
Няма друг начин това да бъде заличено, освен Борисов да каже, че не може да иде в Москва.
Иначе си оставаме там, където сме.
Пуделите на Путин.