Има исторически личности, с които сме свикнали дотолкова, че са се превърнали в неизменна част от нашата представа за историята и културата. Ние ги цитираме, уважаваме или отричаме. Те са толкова известни, че смятаме тяхното съществуване за безспорен факт. Дали наистина е така? Вижте някои от най-известните имена в историята, зад които може би не стои никой.
Питагор – авторът на знаменитата теореме на негово име
Няма как да се пренебрегне приносът на Питагор в математиката, макар че учениците от гимназиите, които се мъчат над теоремата му, биха предпочели да не се съгласят. Все повече изследователи, обаче, виждат Питагор не толкова като проклятието на часовете по геометрия, а като фикция.
Според книгата „Класическа философия: История на философията без празнини“, том 1, ние не познаваме нищо, написано от самия Питагор. Всичко известно за него идва от външни източници, предимно негови последоветели, познати като „питагорейци“. Дори има съмнения дали математическите му „пробиви“ идват от него и неговите ученици. Съществува и убеждение, че неговата теорема не е негово откритие и идеята за небесните сфери е оформена десетилетия след смъртта му.
Според „Книга на мъртвите философи“ дори античните мислители са смятали Питагор за измислена, фантастична фигура. Това е предизвикано от липсата на негови писания и от древния италийски култ на „питагорейците“. Последните може би са си измислили митичен основоположник, за да оправдаят фанатичната си вяра, че „А на квадрат плюс В на квадрат е равно на С на квадрат“ и че нечетните числа са „мъжки“, а четните – „женски“. Ако Питегор е съществувал, явно е бил странна птица.
Ликург – бащата на милитаризирането на Спарта
Легендарният законотворец на Спарта е предопределил социалното и политическо развитие на този полис, който е от ключово значение за историята на Антична Гърция. Някои изследователи приписват на тази личност и основополагането на крайната милитаристична традиция в спартанското общество след въстанието на илотите в Месения през 7 век пр. н. е. Военната система прави Спарта уникална. Има съмнение, обаче, че историческият образ на Ликург е просто маска, необходима за прокарването на законите.
Според „Енциклопедия Британика“ няколко антични автори от IV в пр. н. е и по-рано са писали за Ликург. Сред тях са известните историци Херодот и Ксенофонт. Сведенията от тях са доста противоречиви. Възможно е наистина да е същиствувала личност с това име и да е играла някакво роля в законотворчеството след бунта на илотите, но много изследователи са на мение, че Ликург, който самостоятелно е оформил спартанските закони, не е реално съществувал. Този образ е използван като събирателен от древните гърци за целите на обсъждането на политиката – нещо, което те правели с охота. Много по-лесно е да се цитира едно име, отколкото да се позоваваш на множество личности, участвале в съставянето на законите.
Мария Магдалена – спътницата на Христос
Днес изглежда сякаш част от човечеството винаги е почитала три Марии: Дева Мария, Мери Попинз и Мария Магдалена. Първата е родила божествено бебе. Втората размахва магически чадър за радост на децата, а третата… е познавала /в библейския смисъл/ мъже за пари. Дали е било така?
Мария Магдалена е известна на повечето хора като разкаяла се проститутка, която е дошла при Исус и е била опростена за прегрешенията на плътта. Само че не съществува нито едно писмено основание за този персонаж.
Библията не я описва като грешница, още по-малко като момиче, с което може да си „поиграеш“ срещу заплащане. Там тя е просто жена, която е направила добро на Исус, като му е измила краката. Освен това е била свидетел на Възкресението, което е много важна роля.
„Индипендънт“ дори повдигна въпроса, че Мария Магдалена може да е била съпруга на Христос. Текст на 1 500 години, известен като „Изгубеното Евангелие“, казва, че Исус и неговата любима миячка на крака всъщност са станали „г-н и г-жа Христос“ и дори са имали дете. В тази алтернативна история Дева Мария е всъщност Мария Магдалена, а не майка на Божия син.
Объркването вероятно е станало отдавна, тъй като в Библията като персонажи присъстват 5 различни Марии и още 3 дами с уклон в областта на плътското, които са неназовани по име. С времето сигурно е станало погрешно сливане на някои от тези образи.
Крал Артур – легендарният британски владетел
Ако не живеете дълбоко под тежка скала, сигурно поне сте чували легендата за крал Артур. Най-малкото сте попадали на нещо за Светия Граал или на лошите отзиви за филма за крал Артур от 2017 година.
Накратко, този британски крал получил меча Ескалибур от Владетелката на езерото и открил гореспоменатата чаша на Христос. Тези истории са със сигурност измислици на фолклора, но дали зад тях стои наистина реална личност?
Първите разкази за Артур са се появили в IX век и са хроника на неговата съпротива срещу саксонските нашественици, което означава, че хората, които са служили за основа на легендата за Артур /ако е имало такива/, са живели преди това време.
Някои историци виждат като силен кандидат за първообраза римския военачалник Луций Арторий Каст. Филмът „Крал Артур“ от 2004 година с Клайв Оуен в главната роля се базира именно на тази историческа интерпретация.
Омир – авторът на „Илиада“ и „Одисея“
Омир е гръцкият поет, създал две от най-известните творби в цялата история на литературата. Въпреки популярността и значението на тези епични произведения, личността на техния автор остава обвита в мистерия. Като начало, Омир можеби не им е автор изобщо, защото, според някои, те най-вероятно предхождат неговото време с 1 000 години. Той просто е бил първият, който ги е записал. Що се отнася до самия него, редица разбирачи казват, че е бил сляп и поне един изследоветел твърди, че всъщност Омир е жена.
Според някои историци Омир не е конкретна личност, а зад името се крие група схолари. В крайна сметка е почти сигурно, че няма да научим истината, но наследството на поета ще пребъде.
Сун Дзъ – стратег и автор на „Изкуството на войната“
Тази книга с векове е препоръчвана като най-авторитетен наръчник за това как да се води успешна война. Та кой би бил по-добър съветник от изтъкнат веоначалник и теоретик като Дзъ – древен китайски стратег и воин. Той е знаел и как да мотивира бойците преди атака – като обезглави двама любимци на императора, за да покаже на другите придворни, че никой не е над наказанието и военната дисциплина.
В наше време, обаче, възникнаха въпроси относно личността на легендарния пълководец. Изследователите на знаят нищо за произхода на произведението, освен че се появява тук и там, написано на прикрепени заедно бамбукови дъски, когато няко военен или изследовател се нуждае от него. Дори историята с обезглавяването е с неизвестен източник и най-вероятно е мит.
Напълно възможно е Сун Дзъ да е фиктивен автор и военният наръчник да е сборник от натрупвани с поколения съвети, военни уроци, теории и стратегии. Като се има предвид, че хората го четат и се учат от него хилядолетия след появяването му, явно предоставя солидна основа.
Конфуций – китайски мислител
Да започнем с цитат от него: „Ако названията не са правилни, езикът не е в съответствие с истината за нещата. Ако езикът не е в съответствие, делата не моггат да бъдат доведени до успех“. Това е крайно дискусионно, тъй като изследванията показват, че деца, които лъжат, после стават успели възрастни, а преуспяващите хора също лъжат. Много неща са сбъркани, Конуфуций!
Същото е с личността на мислителя. Има различни писания за него, но в зависимост от историческия извор той е обявяван за идеалист, амбициозен политик или дори за супергерой от V век преди н. е. Според „Станфордска енцикропедия на философията“, дори съчинението му „Аналекти“, което представя учението на философа, е пълно с противоречия. Видно е, че човекът, определян като „китайският Сократ“ поражда повече въпроси, отколкото отговори.
Шекспир
Със сигурност великият Уилям Шекспир е съществувал, нали? Имаме много негови творби и портрети. Как може да е измислен? Съвсем лесно. Много изследоветели са на мнение, че „Уилям Шекспир“ е писателски псевдоним, а истинският творец на безсмъртните произведения е изгубен за историята.
Реално е съществувал човек с това име, но ние знаем малко за него. Не знаем как се е научил да пише и в неговото завещание не са споменати накакви творби. Възможно е истинският Шекспир да не е писал нещо повече от бакалски сметки. Ако е така, остава неясно кой е авторът на безсмъртните му пиеси и сонети. Спекулациите са много. Те включват Франсис Бейкън, Бен Джонсън и Кристофър Марлоу, но това са малко вероятни автори.
Има още една реална възможност в лицето на мистериозния Едуард де Вер, ърл на Оксфорд. Според изследоветеля Томас Лууни той е писал поезия, която изглежда доста сходна с тази на великия автор. Използвал е псевдоним за прикритие, тъй като, бидейки блогородник, не е искал да го свързват с толкова недостойно изкуство като писането на пиеси. След смъртта му неговите последоветил са публикували пиесите му под името на починалия обикновен човек Уилям Шекспир.
