Евроскептиците у нас не престават да подчертават, че България влезе в ЕС като най-бедния му член и си остава такава вече 11 години. Значи няма кой знае какво полза от членството. Като оставим настрана очевидната несъстоятелност на тази позиция, която изпуска факта, че дори и да сме най-бедните, получаването на пари от европейските фондове само по себе си е предимство, достъпно само за страна-членка, можем да посочим, че един поглред върху европейските страни извън ЕС показва, че положението с жизнения стандарт хич не е толково розово /като изключим Швейцария/ дори в сравнение с бедната България.
Свикнали сме да въздишаме по напредъка на другите, но понякога, за да видим къде сме, трябва да се огледаме не само напред, но и встрани и назад.
България спрямо други членове на ЕС
Все пак да започнем с някои сравнения с развити държави. Там наистина доходите са в пъти по-високи от българските, но като им се дивим, пропускаме факта, че цените също са „солени“.
През изминалата година най-скъпи са били стоките и услугите в Дания и Люксембург – 41% над средното равнище за ЕС, следвани от Швеция (35%), Ирландия (28%), Финландия (над 23%) и Обединеното кралство (17%), показват данните на „Евростат”.
Най-ниски са цените в България – 56% под средното за ЕС. В Румъния също не е скъпо – 52% под нивото, Полша – 47%.
Едно сравнение между „скъпата“ Дания и „евтината“ Бългрия показва, че при огромна разлика в доходите стандартът на живот всъщност е доста по-близък в двете държави, отколкото предполага сравнението на заплатите. Скъпотията изяжда голяма част от много високите доходи на датчаните. По най-важният за съществуването показател – цената на храната – Дания е много скъпо място – 50% над средноевропейските данни. Храната в България е 26,9% по-евтина от средното за ЕС равнище, показват данните на „Евростат”. За по-малко пари може да се нахраните само в Полша и Румъния.
Дрехите в България също струват най-малко – 21,7% под равнището на Евросъюза. Поддръжката на дома, в това число сметки за ток, вода и гориво, у нас също са най-ниски – цели 69,4% под равнището на Европейския съюз. За здраве българите отново плащат най-малко. Цените на здравеопазването у нас са с 71% по-ниски от ЕС. Разбира се, сравнението между качеството на получаваните услуги е съществен фактор, но то е трудно за обективен анализ и в голяма степен зависи от подхода.
Що се отнася до заплатите, Дания ни води с много. Средната нетна заплата там възлиза на повече от 5100 евро, докато българската е 574 евро. Вземайки предвид, обаче, много по-големите разходи на датчаните за издръжка на живота, става ясно, че покупателната способност на българската заплата на българския пазар е много по-близка до тази на датската заплата на тамошния пазар, отколкото можем да предположим при грубо сравнение на абсолютната стойност на доходите. Допълнително трябва да се подчертае, че размерът на разходите за социални и медицински осигуровки и данъци при западноевропейците е по-висок от българския, което им отнема още от дохода. Специално за Дания нетната средна заплата е 3 095 евро.
Доходи в България, ЕС и другите европейски страни
Разбира се, не бива да слагаме розовите очила, защото повишаването на доходите е много важно за развитието на икономиката /стимулира потреблението/, но и не бива да гледаме на жизнения си стандарт така черногледо, както сме свикнали през годините.
Това твърдение е особено вярно за периода ни на членство в ЕС, тъй като статистиката показва, че нарастване на доходите у нас е с едни от най-високите темпове в съюза. Това е най-видно от динамиката на растежа на минималната работна заплата.
Таблицата от „Евростат“ показва, че между 1 януари 2008 и 1 януари 2018 година нарастването на българската минимална заплата е второ по темп в Европа, като отстъпва с малко на Румъния и надминава с малко Словакия. Само при Гърция има намаляване на минималната работна заплата в този период и то е обяснимо с финансовите проблеми на страната. Става ясно, че за 10 години членство в ЕС минималните доходи у нас растат, и то бързо. Друг е въпросът колко дълго можем да запазим тази тенденция и кога минималният доход ще може да покрие жизнения минимум.
Таблицата покозва и друга интересна зависимост, този път по сравнение със страните – потенциални членове на ЕС, които „Евростат“ наблюдава. Без никакви изключения минималната работна заплата във всички тях нараства с по-бавни темпове, отколкото в България. Докато през 2008 страната ни е имала най-ниската минимална заплата от всички включени в тази таблица държави, през 2018 вече тове не е така, а абсолютната стойност на нарастването в евро е съизмерима с тази на повечето членове на ЕС и, както казахме, по-висока от тази на страните извън ЕС с изключение на САЩ.
Прави впечатление, че минималните заплати са най-ниски по принцип в източноевропейските страни. Тази тенденция е същата и при средната работна заплата:
Видно е, че по отношение на доходите България се справя по-добре от почти всички източноевропейски страни, които не са членки на ЕС и това е сериозен статистически аргумент в полза на членството.
Сравнение между България и страни като Русия и Украйна очаквайте в ЧАСТ 2.
