СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Георги Касчиев: Правителството пази монопола на „Газпром” (ВИДЕО)

Георги Касчиев е бил е научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ в периода 1972-1989 г.

Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания „Уестингхаус“.

Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Б

Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.

Проф. Касчиев, вчера енергийният министър Теменужка Петкова за пореден път обяви, че в края на октомври ще стартира процедурата за избиране на стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”. Какво очаквате да се случи – ще дойде ли някой, който да инвестира без държавни и корпоративни гаранции, както иска бизнесът, или отново ще трябва да данъкоплатците да дадат парите за изграждането на „Белене”?

Трябва да обърне внимание, че не само бизнесът иска „Белене” да се строи без всякакви държавни и корпоративни гаранции, без дългосрочни договори, без договори за фиксирана цена или т.нар „договори за разлика”. Същите условия са залегнали и в решението на правителството.

Ако се следват тези условия, аз мисля, че такъв инвеститор няма да се намери. В потвърждение на това ще ви кажа, че всички потенциални инвеститори преди месеци заявиха, че в такъв проект не може да се мине без определени държавни или някакъв друг тип гаранции.

Доколкото разбирам, до края на октомври те трябва да разработят модела и стратегията за избиране на инвеститор. Беше изразено едно очакване, че в началото на следващата година може би ще започне тази процедура.

Като потенциални инвеститори тук г-жа Петкова посочи само Китайската държавна ядрена компания, каза и, че френската „Арева” може да участва в проекта. Разбира се да участва означава не като инвеститор и не самата „Арева”, това е „Фраматом” за производство на определен тип оборудване за централата.

Не бяха споменати никакви други инвеститори, макар че преди се говореше за други кандидати. Имаше определени намеци, че и корейската ядрена компания проявява интерес към проекта.

Тезата, че Русия ще бъде инвеститор също не бе спомената. Очевидно тя е изоставена. В крайна сметка са разбрали, че Русия няма да финансира. Напротив – Русия очаква да получи многомилиардни поръчки от България.

За евентуалното участие на Китай се подхожда много лекомислено. В един от основните договори от законодателството на ЕС – „Евратом“, договорът за ядрената промишленост, който е сключен много отдавна, има много лимитиращи условия ако физически или юридически лица от страни, които са извън ЕС, които искат да участват в реализирането или изграждането на ядрени обекти. Там процедурите са много по-сложни и се иска това да бъде одобрено с пълно единодушие от Съвета на Европа, където са министър-председателите от цяла Европа.

Такава нагласа по моите сведения изобщо няма. Напротив – има твърд курс на ограничаване на китайската експанзия поне в ядрения сектор. Ще ви дам един пример за това, че един подобен проблем е почти невъзможен за разрешаване.

Знаете, че Румъния е започнала да строи ядрената си централа още от времето на Чаушеску, като избира канадски проект. В края на миналия век бяха завършени първите два блока. От тогава се правят усилия да се завършат и 3-ти и 4-ти блок. Беше формиран голям консорциум през 2008-2009 г. с участието на известни западни компании, той пропадна. След това се правиха други опити и накрая се опря до Китай.

През 2013 г. те сключиха едно предварително споразумение, а от 2014 г. вече имат договор за изграждането на 3-ти и 4-ти блок. Дори китайската компания беше осигурила заем от 6.3 млрд. долара за това.

Както виждате, вече сме 2018 г., там всяка година се подписва един меморандум, с който двете страни се приканват до края на годината да завършат договорите и все нищо не става. А това, че нищо не става, се дължи според мен само на тези пречки, които ви споменах.

Нещо повече, нашите управляващи очевидно крият от китайските си партньори сеизмичните рискове на площадката в Белене и деградацията на инженерните антисеизмични структури на първи блок, но това очевидно няма да продължи вечно.

Известно ми е, че група депутати от ЕП подготвят писмо до българския премиер и до българското правителство с искане да се обърне внимание на сеизмичния риск на тази площадка преди да се състави проектът. Подготвя се и петиция от ЕП по този въпрос. Доколкото ми е известно, ЕК също ще постави редица изисквания, които нашите управляващи сега се стараят да пренебрегнат.

Те казват, че проектът е нотифициран. Нотифициран е, но нотификацията е отменена по искане на нашата страна, защото Комисията е информирана от България през 2012 г., че проектът е окончателно прекратен. Следователно, сега за да започне този процес, трябва наново да се предоставят съответните доказателства, че има осигурено финансиране, че ще се спази новата директива за ядрената безопасност, че ще се спазят изискванията на новата директива за отговорно управление на отработеното гориво и т.н.

Относно последния аспект по отношение отработеното гориво – политиката на министър Петкова и тези, които са над нея, е, че те вкарват страната в едно ядрено тресавище, от което не знам вие и вашите деца и внуци как ще се измъкват, с цената на какви пари и какви инженерни усилия.

Министър Петкова е единственият министър, който си е позволил, и то съвсем целенасочено още откакто е станала министър, да не изпълнява целите на Националната стратегия по отношение на отработеното гориво.

Тя спря изпращането на отработено гориво от АЕЦ „Козлодуй” в Русия за преработка за 2015, 2016 и 2017 г. Миналата година само наполовина са изпълнени задълженията, а тази година още в началото някакъв технически съвет е взел решение да не се изпраща гориво.

Вие можете ли да си представите как някакъв технически съвет казва „не, ние няма да изпълняваме каквото е решил Министерският съвет” без да има покровителството на госпожата. Съгласно нормативните документи точно тя отговаря за изпълнението на тази стратегия.

Аз отново заявявам, че при управлението на това правителство страната се тласка към едно ядрено тресавище, което ще струва на следващите поколения много милиарди, за да успее да се измъкне от него.

Преди малко повече от седмица се появи информацията, че НЕК е осъдена да плати близо 32 млн. евро на консултантска компания, която е била ангажирана с подготовката за изграждането на АЕЦ „Белене”. Бихте ли разказали за какво точно става дума и защо трябва да плащаме още милиони за „Белене”?

Става дума за защо, което доста добре характеризира целия проект, както е бил замислен не за да се изпълни, а как да се изсмукват огромни средства от бюджета на НЕК за т.нар. консултантски услуги, независимо дали са нужни, или не.

Навремето е решено, че за да се направи проектът, трябва да се наеме външен инженер и архитект. По мое скромно мнение и това на много хора, това би могло да бъде изпълнено от АЕЦ „Козлодуй”, където има специална структура за тази цел – инженерно осигуряване.

Така или иначе е наета компанията „Парсънс” с неин подизпълнител – българската компания „Риск Инженеринг”, ръководена тогава от г-н Богомил Манчев. Може би един или два пъти са идвали някакви хора от „Парсънс” да говорят. Между другото тя се ръководи от един г-н Джурица Танкосич, който е бивш агент на сръбските репресивни служби от времето преди 90-та година.

Всичко що се касае до този контракт е било казвано и по телевизиите, и по радиа, и по медии от г-н Богомил Манчев. Даже имаше периоди, в които на сайта на НЕК мнението на НЕК се изразяваше чрез негови речи и презентации.

Така или иначе договорът е бил подписан през 2006 г., обаче през 2008 г. е преподписан и в него се залага едно допълнително условие. В него се казва, че ако проектът бъде прекратен едностранно от българското правителство, „Парсънс” трябва да си получи съответно дължимите суми все едно че това прекратяване не играе никаква роля.

Това подчертава, че проектът е бил измислен и изпълнен така, че да се налеят много пари в консултантската компания, които след това естествено никой не се и съмнява, че теглят към различни джобове, към различни партийни каси и т.н.

Само да ви припомня, че тогава тези договори се подписват от двамата изпълнителни директори на НЕК. Единият от тях е кумец на г-н Румен Овчаров, а другият му е политически приятел от комунистическите години преди 90-та година – г-н Велков и г-н Папазян.

Това допълнение остава незабелязано по някакви причини от всички министри по-нататък, включително и сегашната, която преди години като шеф на Агенцията по държавен финансов контрол направи пълна ревизия на тези договори. Направи едни скандални доклади, с които каза какви са тези лоши хора, които са сключвали такива неизгодни договори, направи ги на пух и прах, даде ги на прокуратурата, нищо не стана, минаха 10 години, всичко е вече под давност, никой не беше наказан. Излезе, че и тя не знае.

И какво? След като се прекрати договорът, консултантите използваха тази добре подготвяна от тях клауза, поискаха си парите, заведоха дело, осъдиха НЕК и сега тя трябва да им плати отново близо 32 млн. евро без лихвите. Колко ще са лихвите не се казва, може и да се стигне до 37 млн. евро.

Беше оповестено, че до сега НЕК е платила на тази консултантска фирма близо 267 млн. евро. С новите стават над 300 млн. евро, това са около 600 млн. лева. Поне на мен до сега ми беше известно, че парите за тази консултантска фирма не са били повече от 450-500 млн. лева.

Виждате от тези разходи колко пари са дадени за дейности. Като питаха г-жа министърката за какво са, тя каза „ами те са правили разни документи, издавали са фактури”. В крайна сметка можем да видим, че по този проект дори няма технически проект, който да е одобрен от регулиращия орган.

В енергийните среди е известно, че г-н Манчев е съветник на премиера Борисов и на г-жа министърката по енергийните въпроси. За какво ги съветва вече само може да гадаем, но не е изключено да ги съветва как да се сключат нови консултантски договори, така че да се източат още десетки или стотици милиони от бюджета на изпадналата фактически в технически фалит НЕК.

И сега нека да обърнем внимание на друга наболяла тема, става въпрос за повишаването на цените на газа от 1 октомври. От правителството удобно казват, че тези цени не зависят от тях, но те не направиха нещо, което ЕК им предостави като възможност, а именно да предоговорят с „Газпром” цените на газа, както и формулата, по която те се изчисляват. Защо според Вас правителството бездейства, с каква цел те не се възползваха от тази възможност?

Действително това решение на ЕК излезе в края на май, беше публикувано юни месец в официалния вестник и имаше срок от 2,5 месеца да се започнат преговорите, и то Русия да ги започне. Беше оповестено в началото на този месец, че в края на месеца ще започнат, Русия е изпратила искане и т.н.

Моето мнение е, че от българска страна това правителство няма нито политическа воля, нито характер да проведе такива трудни и сложни преговори, напротив. Виждаме, че правителството има за цел да запази монопола на „Газпром” при снабдяването на българския пазар с газ. Виждате как толкова много години терминалите с Гърция и с Румъния се бавеха, още няма напредък до краен резултат.

Беше завършен Трансанадолският газопровод (ТАНАП), който от 30 юни започна да се подава газ през него от Турция към Западна Европа. Тук беше президентът на Азърбайджан, имаше разговори, той каза, че може да доставя до 1 млрд. куб. метра за България. Това е 1/3 от нужния за страната ни газ, което много рязко би разнообразило източниците. Няма нищо направено в тази посока или поне нищо не се казва, нищо не е публично.

Румъния започна още преди месец да черпи газ от Черно море в находищата, които тя разработва много отдавна. Там също не се чува нищо за разговори, евентуално за доставка към България от Румъния. Румъния води своите разговори и вече почти се стига до договори за доставката на този газ изцяло за Унгария и от там за другите страни.

Формално беше създадена една работна група преди повече от година. Какво прави тази работна група няма никаква яснота. Има ли някаква стратегия за разговорите не се знае. Да, цените на газа у нас са сравнително ниски на фона на другите цени, може би най-евтините. Но пък исторически сме били обременени с плащането на най-високите цени в цяла Европа.

Това е благодарение отчасти на усилията на г-н Овчаров, който като енергиен министър няколко години преди да изтече предишният сравнително благоприятен договор с нас, сключи нов договор с „Газпром” за нови по-високи цени.

Според мен нищо няма да стане. Ще отидат, ще си поприказват. Руснаците имат последователна ясна политика, ще ги притиснат, нашите ще си клекнат – нито имат характер, нито имат гръбнак, нито имат воля за такива преговори. Накрая ще кажат, че са постигнали една голяма победа, защото са запазили сравнително ниските цени на газа, макар че те сега ще бъдат увеличени.

Формално има няколко процента повишаване на цената на долара, има повишаване на цената на нефта и неговите продукти и специално на петрола сорт „Брент”. Тази формула не би трябвало да важи разбира се, защото в основата й има една предпоставка – взема се една базисна цена, която никъде не е потвърдена с анализи или отчисления. Ще продължи същата политика според мен.