Си Ен Ен: Русия направи своя избор да бъде държава на измамата

Русия пропусна добра възможност да покаже на света, че не е държава, която се стреми да се самоизолира. Когато Великобритания представи пред Съвета за сигурност на ООН резултатите от разследването на атаката с „Новичок“ от Солзбъри, Москва можеше да избере да деескалира напрежението и да спаси поне част от международната си репутация, пише за Си Ен Ен Кейр Джилс, старши консултант в „Чатъм хаус“ по темите за Русия и Евразия /тук предадено със съкращения/.

Това дори не изискваше да се признае виновност. Посочването по име на двамата заподозрени за атаката даде възможност на Москва да демонстрира – или поне да се престори – че не е замесена. Двамата са пътували с истински руски паспорти, а руснаците знаят на кой са издадени тези паспорти и кой е поръчал билетите от тяхната територия до Обединеното кралство. Ако искаше да докаже, че не е замесена в атаката, Русия можеше просто да идентифицира двамата заподозрени, дори и само за да демонстрира невинност.

Това, че не го направи, а вместо това защити заподозрените, говори, че Москва най-малкото неглижира употребата на нервнопаралитични вещества при опити за убийство на чужда територия. Така се потвърждава и потвърждава и британската оценка, че не става дума за сомостоятелна операция на отцепници, а за акция, наредена от най-високите кръгове на руското управление.

В свои изявления много от страните, представени в Съвета за сигурност на ООН /на 7 септември – бел. ред./ или осъдиха Русия, или се изказаха предпазливо, в зависимост от това кой колко има да губи от влошаването на отношенията с Москва. Руският отговор беше стандартен, като всеки път, когато страната направи нещо възмутително – окупацията на Крим, свалянето на самолета на полет МН17 или пускането на оръжия за масово поразяване по британските улици. Първо се отрича всичко и се посочва, че няма доказателства, а после, когато се появят такива, се заявява, че те са фалшифицирани.

Ние можем да видим информацията, публикувана от Великобритания, за движението и активността на заподозрените. Изображения на техните паспорти са достъпни за британските следователи от техните молби за издаване на виза. Това са забележителни „мостри“ от доказателствата, с които разполага разследването, но те няма да включат доказателствата, които могат да послужат за преценка дали е възможна присъда. Тъй като разследването е за криминален случай, доказателствата срещу заподозрените се представят публично чак в съдебната зала, а не в медиите.

Това значи, че Русия още веднъж извлича полза от факта, че детайлите по разследването по закон трябва да се пазят в тайна. Ще има подновени предположения, че всичко е изфабрикувано, защото Великобритания не може да покаже доказателства. Руснаците, разбира се, ще са много доволни, ако могат да видят пълния пакет доказателства, защото ще могат да преценят в голяма степен на какво са способни полицията и службите за сигурност на Обединеното кралство, ако се наложи да предотвратяват или откриват бъдещи атаки.

Руската култура на отричането е така дълбоко закостеняла, че е неспособна да излезе от лъжите и да признае отвратителността на стореното.

За тревога на света това повишава опасността от нови, дори още по-безразсъдни действия на Москва в бъдеще.