Стойчо Кацаров е роден е на 6 юни 1964 г. в Дупница. Завършва политехническа гимназия Христо Ботев в родния си град през 1982 г. и медицина в Медицински университет – София. Специализира местно управление и здравен мениджмънт.
Бил е депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание, областен управител на Софийска област и зам.-министър на здравеопазването .
Той е един от основателите на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Най-добрият модел е да се премахне изцяло монополът на Здравната каса. По този начин ще можем да избираме къде да се осигуряваме и къде да си даваме парите. По този начин здравните фондове ще бъдат мотивирани да се грижат дали услугата, която ни предоставят е добра, защото иначе ще отидем в някое друго дружество, ако не сме доволни. Това е единственият начин пациентът да стане център на системата – ако може да избира.
Иначе солидарността произтича от задължителното здравно осигуряване, не от броя на фондовете. Когато не се премахва задължителното осигуряване, солидарността остава. Всички плащат, ползват само болните.
Това обаче няма връзка с броя на фондовете.
Относно притесненията, че някое застрахователно дружество може да фалира, мога да кажа, че има гаранции това да не се случи.
Създават се застрахователни пулове, които следят някое дружество да не стига до фалит. Сто процентова гаранция, разбира се, няма. Но по принцип се взимат мерки – предвид на естеството на работата, се създават такива пулове, които балансират рисковете, за да се избегнат фалити, тъй като много хора ще бъдат потърпевши.
Освен това се създават гаранционни фондове, както по принцип застрахователи и банките правят.
Логиката сочи, че се очаква конкуренцията да стимулира фондовете да харчат по-ефективно парите на клиентите си и да следят повече дали болните са лекувани правилно. А ако пациентите са по-доволни от системата, следва да се повиши броят на хората, които се осигуряват.
Ако се приеме идеята за премахване на монопола, се обезсмисля и съществуването на Здравната каса, тя става излишна.
Идеята за реформиране на здравния сектор, поставянето на въпроса и разработването на модели изисква все пак някакъв кураж от страна на Министерството на здравеопазването, не само знания. Дали обаче правителството и в частност министъра ще имат воля да доведат реформите до край или ще останат само на етап дискусия, ще разберем в близкото бъдеще.
Честно казано, като гледам състоянието на коалицията, не ми изглеждат, че са в състояние да проведат такава мащабна реформа, но може и да ни изненадат приятно.
В здравната система аз съм „гърмян заек”. Всичко, което се говори, аз вече съм го чувал и виждал. Идеите, които се споделят не са нови. Темата за премахването на монопола и създаването на конкурентни каса е нещо, което се обсъжда много отдавна.
Темата за създаването на двустълбов, тристълбов модел на осигуряване – задължително, доброволно – също е модел, който не се съобщава за първи път. Тук обаче имаше направена професионална разработка. Много въпроси могат да се зададат, но сега това не е важно.
По-важното в случая е ние като общество да се съгласим кой е най-добрият модел, по кой път да продължим. Моето мнение е, че трябва да премахне напълно монопола и пациентите да могат да избират не само лекар и болница, но и фонд, в който да се осигуряват.
Само така ще станат в центъра на системата, иначе ще остане само едно клише. Пациентът ще бъде в центъра само, когато може да избира. Докато не зависи нищо от пациента, няма да е в центъра.
