Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди Закона за хората с увреждания, внесен от социалния министър Бисер Петков.
Бизнесът и работодателите са категорично против т. нар. квоти за хора с увреждания, които трябва да се наемат във фирмите, стана ясно на съвета.
Васил Велев от АИКБ заяви, че има поне девет причини да се въздържат да не подкрепят този законопроект.
Като най-неприемливо решение според Велев са квотите. Той посочи като пример, че предприятие с 50 души трябва да има 4% служители хора с увреждания. При по-големите предприятия трябва да са 2%. Според изчисления на АИКБ промените ще натоварят бюджета с нови 51 млн. лева и няма да се решат проблемите на хората.
Димитър Бранков от БСК също смята, че квотите не са решение на проблемите. Също така не е добре избистрена и идеята да се прави индивидуална оценка на потребностите. От думите на Бранков стана ясно, че фирмите ще плащат санкция до 10000 лева, ако не наемат хора с увреждания. Ако това залегне в закона, най-потърпевши ще са малките предприятия. Според Бранков тази пробойна в закона създава условия за корупция.
Главният секретар на БТПП Васил Тодоров предложи вместо да се набляга на санкциите- да се помисли за повече стимули за фирмите да наемат хора с увреждания.
Президентът на КНСБ Димитър Манолов също заяви, че не е привърженик на квотния принцип и очаква по-добро предложение, но към момента такова не е предложено.
В законопроекта се регламентира основно искане на протестиращите майки на деца с увреждания – индивидуалната оценка, която ще е с по-голяма тежест.
Оценяването ще се прави от специализирани комисии в Агенцията за социално подпомагане. Освидетелстването от тях ще става от септември догодина.
От началото на следващата години, интеграционните добавки се заменят с месечни помощи, обвързани с линията на бедност и диференцирани според степента на увреждане.
Най-голямата сума – 57 на сто от линията на бедност, ще получават хората с право на чужда помощ.
Предвижда се държавата да финансира две национални програми.
По тази за достъпна среда ще се помага на частни лица и етажната собственост да станат достъпни жилищата на хората с увреждания. По втората, бизнесът ще кандидатства с проекти за достъпност и оборудване на работните места.
За бизнеса са предвидени квоти за наемане на хора с увреждания. Ако това не се прави, ще се плащат част от осигуровките на броя на наети. Алтернативата е да се купуват стоки и услуги от социални предприятия или кооперации на хора с увреждания.
