Споразумението на ООН за миграцията се тълкува грешно. Това заяви пред Европейския парламент върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.
По думите й едно от грешните тълкувания е, че пактът създава задължителна правна рамка, а това не е така.
„Националните парламенти и ЕП трябва да признаят това”, призова Могерини.
И добави:
„Споразумението не създава никакво правно задължение. То е списък от най-добрите възможни действия, които биха могли да бъдат приложени в националните политики по миграцията. Споразумението осигурява рамка, но запазва самостоятелността на държавите да определят подхода си към миграцията”.
По думите й споразумението на ООН не само не пречи на правителствата да взимат самостоятелни решения за управлението на миграцията, но осигурява липсващите лостове тази цел да бъде постигната.
Могерини уточни, че с това споразумение се осигурява сътрудничество на международно равнище между заинтересованите страни – държавите, от които мигрантите произхождат и страните, към които са се насочили.
„Всички имаме интерес от обособяването на законни пътища за миграция”, добави тя.
Могерини добави:
„Споразумението отчита целите на ЕС и взима предвид всички наши тревоги. Колкото по-рано разберем, че имаме нужда от сътрудничество, толкова по-добре за всички. Съжаляваме, че някои държави от ЕС няма да се присъединят и да подкрепят текста на междуправителствената конференция в Маракеш на 10-11 декември”.
Австрийското председателство на Съвета на ЕС уточни, че обсъжданията на документа са продължили цяла година и ЕС е участвал в подготовката на черновата. Съветът няма обща оценка по текста, националните становища се уточняват, добави представителят на председателството.
Към този момент много държави отказват да подкрепят споразумението. Сред тях са Италия, Словакия, Австралия, Австрия,Естония, Израел, Полша, Съединените щати, Унгария, Хърватия, Чехия и Швейцария.
България още се колебае дали го подкрепи, макар че председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов вече каза, че страната ни няма да го подкрепи.
Два дни по-късно на съвместно заседание на Външната, Вътрешната и Социалната комисии в парламента стана ясно, че управляващите не са се отказали да подпишат документа и все още обмислят решението си.
Външният министър Екатерина Захариева опита да обясни на депутатите, че пактът ще е от полза за България:
„Цялото наименование на самия пакт е Глобален пакт за безопасна, регламентирана и законна миграция. Основната цел на този пакт е наистина да се противодейства на незаконната такава и да се въведат общи ангажименти и правила, незадължителни и не правно обвързващи за държавите членки. Унгария и Австрия са обявили, че няма да се присъединят към него. Факт е, че България е външна граница на ЕС, към който се стремят мигранти от различни страни. Общо взето, всички външни граници са заявили важното намерение да се присъединят. Надявам се, и това е мнението на всички експерти, които ние събирахме с тримата министри, след като започнаха дебатите и мненията в обществото, че в по-голямата си част от мерките, този пакт ще бъде от полза за България, отколкото би имало негативи от неговото участие“.
Със или без България на 10 декември в Мароко този пакт ще бъде приет, заяви председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова:
„Правни аргументи за неподкрепа няма. Има политическо несъгласие, сигурно това ще бъде и причината България да не подкрепи този пакт. Няма също и необходимост и не бива да се прави паралел с Истанбулската конвенция, защото този пакт е правно необвързващ, а Истанбулската конвенция не е такава. Смятам, че имаме достатъчно основания българското правителство да вземе своето решение. Затова ние имаме мнозинство, за да кажем всъщност какво бихме решили да правим“.
От пресцентъра на Външно министерство твърдят: „България подкрепя окончателния вариант на проекта, в който са отразени въпроси от първостепенно значение за страната ни”.
На 10 и 11 декември пактът предстои да бъде гласуван на междуправителствена конференция в Мароко. С аргумента, че е несъвместим със суверенитета на страните им, до момента от пакта официално се отказаха САЩ, Унгария и Австрия. Подобни действия обсъждат и други страни.
