На Коледа и преди нея стават чудеса, вярно било. Милен Русков и Георги Господинов, двама от водещите български писатели, уж заклети врагове, си стиснаха ръцете при церемонията в Столична библиотека за Писател на годината. Русков си взе думите назад, Господинов пое подадената десница – Коледа е, Коледа е! Да, Дядо Коледа е щедър дух, всекиго погалва с червена ръкавица, усети го и Венета Райкова на същата церемония – беше обявена за писателка, хип-хип, ура! Сякаш всеки, понаучил азбуката и захванал се да я ползва, като надраска нещо и хоп – писател пониква! Ама нейсе, от нас да мине, Рождество е, нека бъдем добри!… Обявяваме Венета за сателитка на българската литература – руса, пустословна и кръшна, може и да мине за Снежанка…
А бре, вълшебство след вълшебство, дори Вежди Рашидов се включи, за подкастри малко елхата, че май му се насъбраха чудесата в повече: проблеми имало в телевизионните предавания за култура, приятелски кръгове се навъртали там. Къде, прочее, ги видя в множествено число тия предавания бившият министър, да му се ненагледаш, ама нали с това започнахме, че е Коледа, може и частните телевизии с някое чудо да ни изненадат, стига са ги въртели тия випбрадъри и ферми. Е, чат-пат и някой откраднат живот излагат на показ, ама парламата е най на почит с виповете на килограм, макар че випове ли?! – какви ти тук випове, повече мязат на пънове и пънки.
То добре, че иде Коледа, да се затишят културките, да се внедрят под елхата за някое и друго подаръче. Де да знаят, може пък там да се сдобият с нещо музикантите от радио оркестъра, дето ѝ свириха на ухо на властта, а тя взе, че взе да се изненада, че били толкова много. А и тия музиканти, свадливци същи, не са ли я чували приказката, дето отколе се въргаля из Българията, че музикант къща не храни? Кой тогава ги е тряскал и праскал през пръстите и по главата с цигу-мигу да се захващат, дето за кора хляб не стига, камо ли за ситост и охолство? Новият държавен бюджет обаче берекетлив ще излезе, може и те да понамажат. Поне парченце колофон за струните да си купят…
Други се закъхариха, че цяла колекция можело зян да иде, разпиляна по купувачи. Специално писмо надраскаха, грижовни грижи изрекоха, разтурвала се била сбирката на големия Светлин Русев, светла му памет! Ама не си направиха добре сметката май, че всъщност в чужда каца бърникат, че не са нито медът вътре, нито катранът техни. Кротнаха се сякаш, ама мигом друга бъчва изгърмя, одажонска: сторила славната французойка, културната посестрима с корени от нашенско, пърформанс с ядене и пиене в НХГ-то, та направо подлуди бедното и хейтърско интелектуалистко войнство: че бива ли там?; че бива ли така?; че бива ли тези?… Всичко бива на тоя свят, уважаеми, всичко бива, след като и картина саморазрушаваща се беше продадена за милиони. Е, на Банкси е все пак, не на друг, тъй че ще се смилим над провокацията. Макар че, от друга страна, що Банкси да може, пък Ода Жон да не може? С що е тя по-лоша?
С нищо, разбира се, тя да не е фотограф на Нобеловия комитет, дето заради него останахме тази година въобще без Нобелова награда. #MeToo не прощава никому, Харви Уайнстийн го отнесе яката, а покрай него кой ли още не. Май още по-яко Кевин Спейси, горкият, когото от цял сериал изхвърлиха. Ама като си спомних, че фейсбук е още по-безжалостен и изхвърля шедьоври ей-така, от раз, реших, че не е чак толкова Кевинът за ожалване: що да каже например Малката русалка, дето Зукърбърг я натири заради нудизъм, или пък Рубенс, изгонен заради голотии? Густав Курбе не ща и да го споменавам, него направо го зачеркнаха заради „Произходът на света“. Ех, свят, свят, на социалните мрежи свят, полудял си, след като красотата май само през фередже искаш да я гледаш, а не в нейната най-истинска истина. Ама пък кой ли се интересува от истина в епохата на пост-истината, когато фейкове и факове извират отвсякъде?…
Слава богу, Коледата не е фейк, честита да ни е! Иде и чудеса твори, жива да е!
