Андриан Петров е актьор в Родопски драматичен театър „ Николай Хайтов „ повече от 30 години. Работил е с режисьори като Юлия Огнянова, Леон Даниел, Вили Цанков, Крикор Азарян, Александър Морфов, Теди Москов, Петър Тодоров и много други. През 2010 г. осъществява мечтата си да направи спектакъл посветен на великия Чаплин. Моно спектакъла „С Чарли в сърцето „ е един от първите в България мултимедийни спектакли игран на фестивали в Гърция, Румъния и България. През 2013г. Петров поема заплашения от закриване Фолклорен Ансамбъл Родопа. Три години по-късно създава спектакъла „Невястата” по едноименната родопска легенда. Много бързо той се превръща в събитие и като се играе пред препълнени зали в цялата страна. Петров е сценарист, сценограф и режисьор на иновативното представление обявено за Спектакъл на годината през 2017г. „Ще те накарам да се влюбиш” е 5-тия му режисьорски проект .
Съвсем скоро предстои премиерата на мюзикъла „Ще те накарам се влюбиш“, на който сте режисьор. Разкажете и повече за него и за темите, които засяга представлението.
Аз съм голям почитател на Недялко Йорданов и когато ми попадна този текст бях безкрайно учуден, защото той е много различен от всичко негово, което бях чел до сега. Текстът е писан във времето, когато в България цареше абсолютен хаос. Това беше времето на мутрите – краят на 90-те години. Недялко Йорданов се е опитал да пресъздаде тази част от българската история. Това ме заинтригува много, защото проблемите, които той разглежда, са актуални и днес. Те са свързани с проблемите на младите хора, които ние, като родители, забързани в ежедневието си, не виждаме. Не забелязваме, че те боледуват. Младите хора имат проблеми, които трябва да бъдат решени, а това понякога води до двуличие в самите деца. Те стават жертва на улицата и на мерзки страсти. Това е проблем, който трябва да бъде поставен на дневен ред.
С този текст на Недялко Йорданов се опитвам да разкрия тези проблеми. Текстът много помага за това, защото героите са млади хора, които вече са изпитали своята болка и разочарование от живота, своята нещастна любов. Героите носят тази болка вътре в себе си и немогат да избягат от нея, но това ги тласка все по-надълбоко в тинята, в блатото на обществото ни. Младите хора обаче не заслужават това. Ние искаме да покажем проблемът такъв-какъвто е. Време е да свалим розовите очила и да си кажем, че тези проблеми ги има.
Важно е да се отбележи, че езикът на спектакъла е уличният език. Същият този език, на които говорят децата ни , когато не са си вкъщи или в училище, когато не са пред онези хора, които ги държат изкъсо. Това онзи уличният език, който почти не познаваме, а той е доста жесток. Този език предразполага за усещането у зрителите, особено на младите хора, че са в свои води. Към това прибавяме и рок музиката, която винаги е била знамето на бунта и революцията, се получава хомогенна сплав, в която има всичко: протест, любов, сълзи и надежда. Именно надеждата е това, което искам да дам на младите хора. Те трябва да знаят, че има изход. Има светлина и всички заедно трябва да я търси и да я намерим.
Кои актьори участват в спектакъла и чие дело е музиката и сценографията?
Участват младите актьори от трупата на Родопския драматичен театър. Това са Гергана Либова, една прекрасна актриса, която се включи в спектакъла с много страст и хъс, Васил Читанов, Никола Обрешков, Борис Хаджийски и Дарина Русева, която се включи съвсем наскоро. Трябваше да замести друга актриса и направи невъзможното и успя да се впише в представлението за много кратък срок от време.
Музиката е дело на композитора Петър Радевски. Той е познато име в театралните среди. Написал е музика за много спектакли и съм му благодарен, че прие това предизвикателство. Сценография е моя с помощта на сценографката Петя Караджова, която също е добре известна.
Като цяло това е екипа. Трябва да отбележа, че всичко се изпълнява на живо. Актьорите пеят и се раздават. Според мен нещата се случват.
Защо се спряхте на мюзикъл? С какво тази форма е по-подходяща за целите, които сте си поставил и за ефекта на спектакъла?
Хората, които ме познават знаят, че аз съм част от трупата на РДТ от повече от 30 години. Бил съм тук и когато се правеха мюзикъли. В далечната 87-ма година тук се направи „Опера за три гроша“ на Брехт, който беше един от водещите в България. До ден днешен се говори за емблематичното „Кабаре“. Споменът за тези две незабравими постановки ме накара да посегна към този жанр, защото той може да разкрие таланта на младите колеги, които в момента работят в смолянския театър. Мюзикъл в РДТ не е правен от 90-та година. Разбира се, правени са други уникални по своята същност спекталки на Юлия Огнянова, на много от най-големите български режисьори, които оставиха частица от себе си в Родопите и в частност в театъра.
Все по-рядко чуваме добри новини от провинциалните театри. Пред какви проблеми са изправени те и как могат да бъдат решени те?
Проблемите на провинциалните театри не са един и два. Те са много . Първият и най-важен е необходимостта в тях да се влее свежа кръв. Необходими са млади актьори, които да решат и да отидат да работят извън София. Знаете, че голяма част от завършващите искат да останат в столицата и да се опитват да се занимават с кино, а и да са близо до големите сцени, а в провинцията се живее малко по-трудно. Не всички театри разполагат с материална база и с квартири, в които да настанят актьорите. Освен това издръжката на театрите в малки общини като Смолян е доста трудна. Публиката намалява по ред причини. Голяма част от нея я няма изобщо, защото хората са заминали за чужбина. Това са проблеми, върху които трябва да се замисли Министерството на културата. Лишавайки една община или една област от нейния театър, лишаваш младите хора да от това – да имат досег до едно от любимите изкуства.
С какво Ви привлече режисурата и кой подред спектакъл Ви е този?
Имам повече от пет постановки като режисьор. Преди 10 г. направих моноспектакъла си, който е посветен на Чарли Чаплин.
Игра се на доста места в Европа и България и смятам да го възстановя скоро. Няма да крия, че в момента съм главен художествен ръководител на художествен ансамбъл „Родопа“. Преди четири години създадох спектакъла „Невястата“, който даде нови насоки във фолклорното изкуство. Той се играе вече за 70-ти път при пълни зали. Направи национално турне. Беше показан и в НДК.
Надявам се, че ще продължи по този начин. Направих и детски мюзикъл, отново по Недялко Йорданов – „Приключения опасни с герои сладкогласни“, но с пандемията нещата се усложниха и не знам на къде ще вървим.
Притесняват ли ви новите противоепидемични мерки и смятате ли, че заради тях по-малко хора ще дойдат на премиерата?
При всички случаи хората ще бъдат по-малко, защото процента на ваксинираните у нас е нисък, а в Смолян и региона е още по-малък. Хората, които притежават зелен сертификат не са много. Надявам се най-много на младата публика и по-конкретно на учащите до 18 г., от които не се изисква сертификат, за да присъстват. Вече показахме пред директорите на учебни заведения и пред групи младежи част от спектакъла, за да чуем и тяхното мнение. Те бяха впечатлени и очаквам тяхната подкрепа и вярвам, че ще напълнят залата не един, а поне десет пъти, преди да тръгнем на турне из България.
Кога е премиерата?
27-ми октомври от 19 часа в голяма зала на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
